Софтуерни продукти с отворен код могат да се използват за оценка промените в горите. Така благодарение на сателитни изображения е възможно да се констатират заболявания, сечи и други проблеми в горските масиви, стана ясно от презентацията на гл.ас. д-р Васил Василев от Института за космически изследвания и технологии при БАН. Д-р Василев представи проекта „Съвременните технологии в земеделието и горите“ на Центъра за иновативно земеделие, финансиран от Посолството на САЩ у нас.
„Оценявам високо възможността да живея в тази уникално интересна страна. Впрочем планините и горите тук ми напомнят много за родния ми щат Тенеси. Горите играят огромна роля за опазване качеството на водите и почвата и за запазване на биоразнообразието.“, каза Таня Ханкок от икономическия отдел на Посолството на САЩ в България.
Състоянието на горските масиви може да се констатира като се използват поредица от сателитни изображения в рамките на една стопанска година. „Използвайки тази поредица от сателитни снимки се прави сравнение между различните дати, за които имаме информация и по този начин се оценяват промените от дата до дата“, каза д-р Васил Василев. Така е възможна максимално най-навременна реакция при проблеми в горския фонд, посочи той. Констатацията се случва благодарение на вегетационния индекс, чрез който се следи за хлорофилното съдържание и повърхностна биомаса в горите. При нападение от вредители, например, постепенно хлорофилът в дърветата намалява. Така чрез сателитните снимки се разбира дали растението изпитва някакъв стрес, стана ясно от думите на младия учен. Сателитните снимки „виждат“ по-добре от човешкото око, тъй като освен видимия спектър, използват и невидим спектър. Благодарение на обзорността на дистанционните методи е възможно да се констатира състоянието на големи масиви и вниманието да се концентрира в проблемните участъци. Идеята на сателитните данни е да служат за дистанционен мониторинг, каза д-р Васил Василев.
Освен за състоянието на горските масиви, сателитните снимки са от полза за констатиране състоянието и на посевите в земеделските стопанства, обясни Василев, като принципът е същият – следи се хлорофилното съдържание в растенията.
Научната дейност по проекта е извършена. От Центъра за иновативно земеделие ще представят резултатите и пред Министерството на земеделието с цел да се подобри грижата за горския фонд. От работата на изследователя може да се възползват и горски стопанства, и общини.
