Наталия Гаданчева е инженер технолог в млекопреработвателно предприятие и върви по „млечния път“ от 1981 година. Казва, че като ученичка много харесвала начина на преподаване на учителката си по хранителни технологии, затова и решила да продължи образованието си в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Когато се омъжила, отишла да живее във Варна. Там я назначили в млекозавода, където Наталия Гаданчева работила 25 години до настъпване на приватизацията. Така Наталия се премества в Добрич и продължава работата си в млечната промишленост. За натрупаните години опит тя има наблюдения върху различни тенденции в сектора и сподели пред „Агрозона“ част от тях.
Качеството се завръща
Растителните мазнини в млекопреработката започнаха да навлизат от Запад след 90-та година, а целта, думите на технолога, била да се намали стойността на продукта. „Слага се сухо мляко, което се възстановява, добавя се палмова мазнина и се получава един продукт, който нито зрее, нито нищо, яде се след няколко дни.“, обяснява наблюденията си Гаданчева. Имало и производители, които правели сирене като пастьоризират млякото на по-висока температура, за да се подобри рандеманът. Така от по-малко количество мляко се получавал повече краен продукт. Методът обаче водел до понижаване на качеството – сиренето ставало по-трошливо и водно. Днес се наблюдава обратната тенденция – потребителите са готови да платят повече, но да са сигурни в качеството на храната, казва специалистът. Сега цена от 10 лв за килограм не била проблем, защото по думите на Наталия, хората се връщат към вкуса от онова време и искат да ядат истински продукти: „Разбраха, че по-добре да изядеш 30 г. сирене вместо 100 г, но да бъде качествено“.
Непастьоризираното мляко е опасно
По повод законовите изисквания у нас млякото, от което се прави продукт, да е пастьоризирано и традиционни чужди сирена от непастьоризирано мляко, Наталия Гаданчева коментира, че е против това да се работи с непастьоризирана суровина. Преработка на сурово мляко означава, че трябва да гарантираш изходната суровина да е с много нисък брой микроорганизми, които могат да преминат в готовия продукт, при положение, че млякото не се пастьоризира, обясни специалистът. „Там ще се размножат и е много опасно за здравето на човека, който го консумира“, посочи тя. Продуктът няма трайност, когато млякото не е пастьоризирано, каза Гаданчева.
БДС след време ще се промени
На въпроса дали специалист като нея си прави кисело мляко у дома, тя категорично посочва, че не заквасва мляко, тъй като производството във фирмата е само от мляко и закваска и нямало смисъл да се губи време.
За недостига на суровина в Европа, пред който се изправиха не само бизнесът, но и потребителите под формата на по-високи цени, Наталия Гаданчева посочва, че политиката на ЕС за намаляване на производството на мляко е дала резултат. Доставките на сурово мляко у нас са малко, което е добре за българските млекопроизводители, защото се нормализира изкупната цена.