Популярността на фитотерапията в целия свят расте с всяка година. И България не е изключение. Такова лечение е приятно, и физиологично.
Затова, влизайки в аптеката, все по-често се спираме не пред стелажите с разноцветни опаковки на таблетки и капсули, а през кутийке с изобразени на тях лекарствени треви. Но така ефективни ли са “зелените” лекарства? Сред народа битуват множество митове по този повод. Ще се опитаме да изясним откъде се раждат те, кои от тях са истина и кои просто измислица.
Мит №1. Голяма част от лекарствени суровини, които се продават под родна марка, идват от чужбина. Невярно. Днес около 80% от суровините, които се влагат в препаратите, са родно производство. Но не винаги е било така. За съжаление, в началото на 90-те години много стопанства прекратиха своето съществуване, разруши се голяма част от суровинната база. Малкото партиди, които постъпваха от регионите, бяха с лошо качество. Именно в тези години нашите водещи предприятия започнаха да си сътрудничат с едри международни партньори – лидери в областта на заготовките на лекарствени растения и производство на препарати на тяхна основа, което позволи нашите компании да излязат на ново ниво на работа и продължиха да доставят на пазара висококачествена продукция.
Мит № 2. По-добре е да си купувате насипно билки, да за видите качеството на продукта. В пакетчетата не се знае какво качество е суровината. Вярно е. Този мит, видимо, идва от чаената промишленост. През 90-те години, когато много производители се стремиха максимално да поевтинят продукцията си, слагаха в пакетчетата чай от ниско качество, понякога дори чаен прах. Но към суровината, която използват водещите производители на фитопрепарати в нашата страна, предявяват еднакво високи изискания независимо от формата на опаковката.
Наситняването на растенията, към което много потребители се отнасят негативно, всъщност е много важно нещо. Например, известно е, че при сварването на цели плодове шипка в настойката преминават само 10% витамин С, а ако пуснете в гореща вода пликче чай с наситнени плодове, то след няколко минути напитката ще е няколко пъти по-богата на аскорбинова киселина.
Да определите дали не ви е попаднат фалшифициран продукт, можете, като пуснете пакетчето в гореща вода: ако настойката е прозрачна – всичко е наред, ако е мътна, означава, че там се съдържа билков прах.
Мит № 3. Билките се приемат като общоукрепващо средство, затова не трябва да се съблюдава дозировката и курсовете на лечение. Невярно. Лекарствените треви и сборовете от тях, за разлика от фиточаевете, са официално регистрирани лекарствени средства. Тяхното клинично действие е потвърдено от медицинската практика, лечебният ефект от тяхното използване е гарантират. Затова трябва да ги приемате по строга схема, указана на опаковката.
Мит № 4. Най-добре е да подготвяте билките сами.
Вярно. За тази цел обаче трябва да бъдете опитен билкар. Въпросът е не само в това, че ще съберете растенията от чист екологичен район, трябва също така да знаете много за особеностите на събиране, заготовка и съхранение. Вземете, например, лайката, една от повече от 140 растения. За лайката е важно дори разположението на белите езически цветове в кошничката – то трябва да бъде строго хоризонтално. Когато листенцата са отворени по такъв начин, а не по-рано или по-късно, в жълтата среда на цвета се натрупва максимум етерично масло.
Още по-трудно е с корените – опитайте се да отделите този от тях, който ви е най-нужен.
Много важно е и правилно да обработите суровината. А най-главното е, че в домашни условия е невъзможно да проверите съдържанието на вредни примеси в суровината.
Мит № 5. Некачествените суровини не са вече лекарство, а отрова.
Вярно. Стандартите, които се прилагат към качеството на суровините, не допускат за преработка билки, в чието съдържание има токсични вещества. Преминали през първичен отбор по външен вид билките първо се подлагат на аналитичен, микробиологичен, радиационен и други видове анализ.
След това, ако суровината е била призната за доброкачествена, тя постъпва на специиално оборудване, което я очиства и я разделя на фракции.
Готовата продукция трябва да се провери и от контролиращи органи – без това компанията не може да получи документ за съответствие и разрешение за продажба.
