Заплащането на труда в земеделието е по-ниско от останалите сектори на икономиката, затова има недостиг на работна ръка, според експерт
В основата на съвременната икономика е потреблението. Трудно можем да си я представим без доходи и без заети хора. Що се отнася до земеделието, годишното заплащане на труда е по-ниско от останалите сектори на икономиката. Най-добри показатели в ЕС има Франция – около 30 процента от себестойността на продукцията работодателите отделят за заплащане на работещите в сектора, у нас този показател е около 15 процента. Това е една от причините за недостига на работна ръка, каза доц. Божидар Иванов, изпълнителен директор на Институт по аграрна икономика (ИАИ), по време на първия дискусионен форум на Федерация на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ) на тема “Заетост и доходи в сектор земеделие в България”, който се провежда в рамките на партньорски проект за повишаване капацитета, участието и ефективността на социалните партньори при взаимодействие с администрацията в процеса на вземане на решения и изработване и прилагане на политики в сектора.
Уменията и компетенциите са под въпрос
Сектор “Селско стопанство” е сред най-динамично развиващите се по отношение на технологична модернизация, роботизация и прилагани политики. Дигиталната и зелена трансформация поставят нови предизвикателства пред сектора и пред ключовите играчи в него за действия и решения в кризи. Работната сила в отрасъла е количествено недостатъчна, но и критична като умения и компетенции. Не е тайна, че доходите на заетите и особено на наетите работници в отрасъла са ниски, под средните за страната, а осигурителните им права са ограничени, обясни Валентина Васильонова, председател на ФНСЗ.
Според цитираните от доц. Иванов данни, между 2007 и 2019 г. в ЕС работната сила намалява с около 20 процента, а в света – със 7-8 процента. В България темповете са дори по-големи и по-бързи. “За същия период у нас работната сила е намаляла почти три пъти спрямо тази в света. Това са по-бързи темпове, отколкото земеделието може да си позволи”, коментира той.
Изпълнителният директор на ИАИ обясни, че когато стойностите са отрицателни, има изпреварващо намаление на работна сила и тя намалява по-бързо от капитала.
Трудностите пред набавянето на сезонна работна сила са в невъзможността на българското земеделие да осигури трайна сезонна ангажираност, заяви доц. Иванов. Като един от устойчивите пътища за преодоляване на проблемите в сектора, той посочи модернизацията и внедряването на нови технологии за заместване на работна сила.
72% от заетите в отрасъла са мъже
Друг безспорен проблем, който беше подчертан няколко пъти по време на форума, е застаряващата работна сила – доминиращата възраст в земеделието у нас в периода 2007-2020 г. е над 65 години (около 30 процента). Относно половото съотношение, в сектора доминират мъжете – 72 процента спрямо 28 процента жени. Доц. Иванов отбеляза също, че земеделието у нас става все по-бизнес ориентирано, за сметка на малките ферми.
“Гласовете на младите хора все още не се чуват, особено в диалозите относно политиките в селското стопанство и храните. Затова е от решаващо значение да се включат и овластят младите в зелените агрохранителни системи и вериги на стойност”, каза Андрея Щерев, председател на Българската асоциация за кръгова икономика и биотехнологии.
Според него трансформацията на заетостта в сектора чрез зелени работни места за младежи е ключов фактор. “Има необходимост да се инвестира в умения, публични услуги, инфраструктура и изграждане на капацитет, за да се създадат жизнени селски общности”, заяви Щерев.
Той все пак отбеляза, че не бива да се поставя цифровизацията като основен приоритет – тя е цел за постигане на добри икономически модели.
Производителността в сектора се е повишила, но няма връзка със заплащането
Според Светла Василева, политически съветник на ФНСЗ, има необходимост от адекватни финансови мерки за привличане на млади хора в сектора. Тя подчерта, че доста критична е също ситуацията в образователния и демографския сектор на отрасъла.
“Бяха създадени съвсем грешни управленски норми относно заплащането в земеделието. Вариацията на средната заплата зависи от много фактори и не само от усилията на работника – производителността в сектора се е повишила, но няма връзка със заплащането”, коментира Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) и главен икономист на конфедерацията. Според него тази и миналата година секторът има най-голямо основание да иска ръст на доходите.
Той цитира данни, според които през 2021 г. брутната добавена стойност расте с 8 процента, ръстът за селското стопанство е 30 процента. През първите 2 тримесечия на настоящата година също се наблюдава ръст. “Този отрасъл се намира във възходяща фаза и няма логика страната ни да е нетен вносител, а не нетен износител”, подчертава Костов, отбелязвайки, че числата са в полза на работещите – да искат по-голямо възнаграждение.
По думите на Василева грешната аграрна реформа, извършена преди 30 години, продължава да оказва сериозни социални последици и до днес. “Така от страна износител, се превърнахме във вносител – внасяме 75 процента от хранителните продукти в момента”, каза тя.
Тази е първата от поредицата дискусии, за да се очертаят параметрите на проблема и да даде предложения/препоръки за действия на секторните социални партньори. Планувани са общо три форума. Вторият ще бъде свързан с квалификацията и разположението на работната сила на пазара на труда, а третата тема е посветена на безопасността и качеството на работната среда. Идеята е информацията от трите събития да бъде анализирана и синтезирана, за да излезе в аналитичен документ.