Светът се промени в невиждана до сега светлина през последните 3 месеца от годината. Избухналият от края на 2019 година нов коронавирус, се пренесе по целия свят и води след себе си силна и невиждана по мащаб реакция на противодействие до сега. По мнение на специалисти от Международния валутен фонд по големината и скоростта на икономическия срив, кризата няма аналог от всичко през последните десетилетия.
доц. Божидар Иванов
По прогнози на МВФ от април 2020 г., перспективите за световната икономика са глобалният растеж през 2020 г. да спадне до -3%. Това е прогноза, която се базира на допускането, че пандемията ще достигне пикове през второто тримесечие за повечето страни по света и ще отстъпи през втората половина на тази година. Става дума за понижение от 6,3% в сравнение с януари 2020 г. Това прави „Голямото затваряне”, в което се намира голяма част от света, в най-лошата рецесия след Голямата депресия от 30-те години на ХХ век и по-лоша от глобалната финансова криза от 2008 година. В условията на такава повсеместна криза, започнала като здравна и прераснала в икономическа, земеделието също се оказва засегнато, като три са основните рискове пред него: работата на веригата на доставки и функционирането на цялата хранителна верига, въпросът с търсенето и цените на храните и осигуряването на производството с работна сила, особено за сезонните и временно заети работници.
Осигуряване на земеделието с работна сила
Проблемът с недостига на работна сила в земеделието е с многогодишна история и докато през социализма в страната той се решаваше с масова мобилизация и принудително полагане на труд на учащи, военнослужещи и заети от други сфери на икономиката, то в днешните условия такива мерки са неприложими. Липсата на достатъчни алтернативи за заетост и за икономическа дейност в селските райони накара много хора в първото десетилетие на промените да се занимават със земеделие, но трудностите и ниската възвращаемост от селското стопанство засили тенденциите на отказване и масово напускане на селата. Там е налице неблагоприятна демографска база за формиране на достатъчна работна сила като количество и качество. През годините работната сила в селското стопанство и вложеният в него труд рязко се редуцираха. За първите 10 години на членството на страната в ЕС, влагащите труд в земеделието в годишна работна единица (ГРЕ) намаляват с повече от половината. Тенденцията на намалението на работната сила в отрасъла е характерна за всички европейски страни, но темпът и причините за този феномен в отделните страни е различен. В България той е близо 2,4 пъти по-висок от средния темп за ЕС-27 и е един от най-високите в европейското пространство.
Средно на 1 ГРЕ в ЕС през 2016 г. се пада 18,3 ха, като България е сред страните с най-сериозно увеличаване на интензивността на труда – от 6,2 ха на 1 ГРЕ през 2007 г. до 17,6 ха през 2016 г. Това подсказва, че производителността на труда расте, но и разкрива, че увеличаването на размера на земята, която се пада на 1 ГРЕ се дължи на преструктурирането в отрасъла, където нараства осезаемо делът на високомеханизираните производства.
72% от управителите на земеделски стопанства са без квалификация
Друга особеност на работната сила е нейната висока възрастова структура. Делът на лицата в най-високата група (над 65 г.) намалява от 45% през 2007 г. на 36% през 2016 г., но той все още остава по-голям от средното за европейските страни. В същото време се увеличава делът на най-младата възрастова група (под 39 г.) – от 8% на 14%. По този показател изпреварваме европейското равнище. Заслуга за това подобрение има европейската политика на подпомагане в селското стопанство, което до голяма степен допринася за запазване и съхранение на фамилния тип производство. Заедно с неблагоприятната възрастова структура на работната сила в земеделието, проблем е нейното ниско квалификационно равнище. По данни на Евростат, от всички управители на земеделски стопанства през 2007 г. 85% са с най-ниска степен на квалификационно ниво. За 10-годишния изследван период обхватът на лицата с това квалификационно равнище намалява до 72% през 2016 г. Близо една трета от всички мениджъри остават без никаква квалификационна подготовка, което показва, че този проблем продължава да стои с особена острота пред работната сила в отрасъла.
Ролята на доходността за осигуреността с работна сила
Основните икономически теории постановяват, че заплащането на работната сила зависи от търсенето и предлагането, а като ориентир служат алтернативните разходи. Под алтернативни разходи се разбира възможното възнаграждение, което всеки търсещ работа може да постигне на друго, най-добро място за времето за полагане на труд. Законът за намаляващата възвращаемост дефинира връзката между труд и свободно време, а полезността от труда за човек се свежда до задължение за създаване на блага и продукция. Ефективността от труда намалява с времето, а и освен да създава човек има нужда от възстановяване и потребяване на създаденото, което е в основата на жизнения цикъл. Това води до отслабване склонността за полагане на труд с времето. С други думи, човек не би работил, ако не се налага и не може да се очаква да го прави непрестанно, защото физически има нужда от възстановяване, а и ценността от печелене на стойност отстъпва с времето на други нужди и потребности.
Една от основните ценности на Европейския съюз е свободното движение на хора и стоки, което открива големи възможности и пред работната сила. По принцип заплащането на труда в земеделието е по-ниско отколкото в предлаганите алтернативни сфери на заетост. Компенсацията на наетите в земеделието представлява около 34-35% от факторния доход в отрасъла средно за ЕС. Съществено да се отбележи, че в останалите икономически сектори компенсацията на наетите представлява около 45% от БВП средно за ЕС, което разкрива една от слабостите при заплащането на работната сила. Компенсацията на наетите в земеделието в ЕС средно е с 2,7 пъти по-ниска отколкото е средната доходност в другите икономически области. Това е сред основните причини за задълбочаващия се недостиг на работна сила в цялото европейско земеделие. Средните разходи за заплащане на труда в селското стопанство в ЕС е 18,5 хил. евро, докато в България през 2019 година е 7,6 хил. евро.
Ниското заплащане гони работниците от отрасъла и страната
В България разходите за заплащане на вложения труд в земеделието възлизат на около 25% от факторния доход в земеделието, което е по-ниско отколкото средното за Европа. В същото време средната брутната компенсация на заетите в българската икономика през 2019 г. възлиза на 11,1 хил. евро, което е почти 4,5 пъти по-малко отколкото средните равнища в ЕС, но заплащането на труда в земеделието, макар и да е по-ниско, е само 45% под средното заплащане в другите икономически сектори. Все още по-ниските нива на заплащане на труда в българската икономика са сравнително предимство, което привлича инвеститори и прави страната атрактивна в свободната за движение европейска общност, но води и до недостиг на работна сила за земеделието. Именно по-ниското заплащане на труда в земеделието в сравнение с другите икономически сфери в страната, както и във възможностите на търсещите работа да могат да вършат селскостопанска работа в други страни на ЕС, са сред основните причини за наблюдавания недостиг у нас. Проблемът с липсата на желаещи да работят в земеделието се дължи и на качеството на работата, която се предлага в земеделието, на демографската криза в селата и на светогледа по отношение на труда в селското стопанство на съвременното общество.
Перспективи пред работната сила в земеделието
Историята ни учи, че икономическите системи се развиват, променят и изменят. Капиталистическата система на икономика през последните 250 години, където водеща сила е капиталът, отстъпва необратимо на потребителите и на фактора търсене. Потреблението се превръща във все по-доминиращ и водещ фактор за икономическото развитие. В света започва повече да се говори и на места да се въвежда така наречения „Универсален базов доход“, което е един вид гарантиран социален доход на всеки човек, необходим за неговото съществуване. Причината за това е, че технологичното развитие и модернизацията изместват човека от производствения процес и за него става все по-трудно да си намери място за работа. За да има икономика обаче трябва да има потребление, което зависи от цените, а те се повлияни от разходите, което е все по-утвърждаващо се правило в икономическия живот, а базовият доход се превръща в средство за поддържане на икономиката.
Земеделието в глобален план продължава да изпитва нужда от работна сила и може да осигури заетост, но има нежелание от страна на съвременния човек да го прави. Икономическата теория за алтернативното заплащане, което човек може да си намери бива допълвана и от очакванията в новото време от заетия да участва в разпределение на придадената стойност от продукта, който той създава. С други думи при определяне на очакваното заплащане, което заетият ще иска независимо къде се намира и какво работи, е неговата оценка за това какво той допринася в придадената стойност. Това ще води след себе си до чувствителни промени в пазара на труда в глобален план през следващите десетилетия.
Фамилното земеделие ще отстъпва на агро-индустриалния тип
В производствено отношение земеделието също ще се променя под влияние на фактора с недостига на работна ръка. Фамилното земеделие ще отстъпва място на агро-индустриалния тип. Стопанствата от този тип ще имат много по-голяма способност да инвестират в технологии, които водят до справяне с недостига на работна ръка и до това да осигуряват условия на труд, които са приемливи и сходни с предлаганите условия в други икономически сфери, стоящи като алтернатива за работа пред търсещите работа.
Пандемията с коронавируса накара държавите да отделят огромни финансови средства именно в подкрепа на заетостта и потреблението. Това вече показва колко важни са те, за да функционира икономиката. Сборът от показателите за безработица, лихвени равнища и инфлация представлява индекс, измерващ негативната страна на икономическото развитие и състояние на отделните държави. Именно това е и днешното изпитание за икономиките от кризата, накъде и доколко ще се променят стойностите по тези показатели в резултат на избухналата пандемия. Трудът и потреблението трябва да получат помощ, което е и наученият урок от Голямата депресия, но вниманието трябва да бъде насочено и към осигуряване на реално покритие на подкрепените доходи, за да се контролира инфлацията. По този начин, как земеделието ще излезе от тази ситуация, зависи не само от това да се насърчи набавянето на работна ръка за настъпващата кампания за прибиране на реколтата, но и от запазване баланса между важните макроикономически показатели.
Анализът на доц. Божидар Иванов, изпълнителен директор на Института по аграрна икономика е публикуван в майския брой на списание Агрозона. В него ще намерите още материали, свързани с
