Заявление-спецификация за защита на продукта „Месо от Източнобалканска свиня“ е подадено в земеделското министерство в края на миналия декември, каза за „Агрозона“ председателят на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканска свиня Радостина Донева. Към момента процедурата продължава и предстоят проверки на производители, които се съгласят да бъдат включени в спецификацията. Целта е продуктът да има защитено наименование за произход. Така „Месо от Източнобалканска свиня“ ще може да се нарича само месото от животни, отглеждани в определен район и добито в същия този район. По наредба районът обхваща 14 общини в областите Шумен, Варна и Бургас.
За периода от подаване на заявлението до сега от Асоциацията съвместно с МЗХГ и Агенцията по храните работят по създаване на правилник за добри практики при отглеждането на Източнобалканските свине, чиято цел е да гарантира качество на месото. Правилникът ще регламентира и храненето, ще се определят и изискванията за теглото на животните за клане. Когато той бъде приет, ще стане ясен и броят на производителите, които ще поемат ангажимент да го прилагат. Следващата стъпка е тези стопани да преминат проверки на терен за начина, по който отглеждат животните, от независима контролиращата фирма, която ще отговаря за качеството на месото. Когато процедурата по защита приключи на национално ниво, документите ще бъдат придвижени към Европейската комисия.
Защитата да спре злоупотребите
„Надяваме се тази защита да има двустранен ефект – да даде самочувствие на нас като производители, че произвеждаме наистина качествен продукт с необхохидимите характеристики за доказване на качеството, да убеди Агенцията по храните в България и органите на европейско ниво, че това наистина е един безопасен и качествен продукт и имайки тези гаранции, вече да можем да търгуваме това месо в чужбина.“ Именно доставките до други страни биха осмислили усилията по защитата на месото. В България се злоупотребява с името на породата, с продуктите от нея и с термина „пасищно отглеждани свине“, т.е. животни, които не са Източнобалкански свине, не са техни кръстоски, не се отглеждат в животновъдни обекти за пасищно отглеждане на свине, се представят като такива. Радостина Донева се надява когато защитата стане факт, злоупотребите да се ограничат.
Износът на месото е застрашен
Към момента месо от Източнобалканска свиня не може да се изнася извън страната заради опасността от Африканска чума по свинете, която върлува в съседна Румъния и заради наложените от преди това ограничения заради класическата чума. Радостина Донева изразява своето притеснение, че дори стартиралата процедура за защита на месото от Източнобалканска свиня да завърши успешно, заради заболяването може да не се стигне до реална търговия с месо. В края на миналия октомври излезе решение на ЕК, което разрешава търговията с този продукт при определени условия, които обаче формално все още не са изпълнени заради продължаващи мисии, свързани със заболяването.
Стопаните проучват възможностите
Все още не може да се говори за силен интерес от страна на производителите за отглеждане на Източнобалканска свиня. По-скоро някои от тях проучват ситуацията и се информират за възвръщаемостта на ресурсите, които ще вложат, стана ясно от думите на Радостина Донева. Тя посочи, че отглеждането на породата зависи пряко от терените, отпускани от общините и Изпълнителната агенция по горите за пасищно отглеждане на Източнобалканската свиня и ако няма качествена територия, се обезсмисля отглеждането.
Съдействие от институциите
От административна гледна точка Радостина Донева посочва, че не са срещнали проблеми с документацията за защита на продукта, напротив от страна на МЗХГ срещнали компететност и добронамереност: „През цялото време течеше много улеснен процес на комуникация, даваха ни наставления, допълнително информация получавахме от Slow Food и от кампанията на евродепутата Момчил Неков“. Донева открои, че съществен момент от подготовката на документацията е набавянето на информация, която да докаже традициите на продукта и връзката му с района. Систематизирането на такава за Източнобалканаската свиня е отнела около месец и половина.
Между 5 и 8 хил. Източнобалкански свине
По данни на ветеринарната система на БАБХ регистрираните животновъдни обекти за пасищно отглеждане на породата и нейните кръстоски са около 45, това са ферми в определените в Наредбата за отглеждането й 14 общини, посочи Радостина Донева. От тях 20 ферми са част от Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканска свиня. „За тези ферми мога да потвърдя, че животните са чистопородни и подлежат на селекционен контрол“, каза Донева и допълни, че общата бройка на отглежданите в 20-те ферми животни е около 3200 – от най-малките до най-големите, като на годишна база се търгуват между 750 и 850 животни за месо. Общата популация на Източнобалканска свиня и нейните кръстоски в тези 45 регистрирани стопанства варира между 5 и 8 хил. животни.
