„Болестта Африканска чума по свинете (АЧС) застрашава типа породи, като Източнобалканската свиня (ИБС), защото механичният вектор за разпространение на болестта е много активен, въпреки оградите, електропастирите и мерките”, каза по време на уебинар, организиран от Националната служба за съвети в земеделието, Тракийският университет в Стара Загора и асоциациите на свиневъдите в България доц Георги Желев на тема АЧС. Според Цветан Илиев от Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България подобен случай в Европа е имало с мангалицата в Унгария, където са били около 200 глави, но в момента след доместикиране има 15-20 хил. животни. Според него обаче българската порода свине обаче не подлежи на такъв подход, затова има опасност да я загубим, ако не успеем да изолираме животните.
Според Радостина Донева, председател на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканска свиня (АРСИС) мерките, които държавата е взела по отношение на източнобалканската свиня, са неадекватни, защото при индустриалните обекти има затворена система, а източнобалканските свине се гледат в гората, където има вектори, като диви животни, птици, фураж, гризачи и не може да се постигне дезинфекция.
По време на огнищата на АЧС животните са били затворени в наличните обекти – тип селскостопански двор, където болестта не може да се ограничи. „Източнобалканската свиня е лакмус за проблемите на цялата система и ако при индустриалното свиневъдство е възможно управление, при източнобалканската свиня е невъзможно. И ако нямаме мерки, ако не се управлява глобално и успеем да запазим източнобалканската свиня, то ще е въпреки мерките, а не заради тях”, допълни още Донева.
Източнобалканската свиня е най-разпространена в областите Шумен, Варна и Бургас, където има и свръхпопулация на дива свиня.
