„Очакваме тази година производствените разходи на декар да са с 30%-40% по-високи в сравнение с миналата година, но поради липса на реколта себестойността на килограм произведена продукция ще е много по-висока заради ниския добив.“, каза за „Агрозона“ Димитричка Търпанова, председател на Добруджански овощарски съюз. Ще има български череши на пазара, но в момента има силно търсене от западноевропейските държави, Молдова, Естония и бившите сателити на Русия, каза още тя, „Малките градини така или иначе имат място на българския пазар, но вносът на високо субсидирани плодове ще определи цената на пазара. Поради малкото количество произведена продукция за някои от овощните видове ще се наложи да продаваме под себестойността – ние просто няма как да продаваме на по-висока цена от вносната, за да компенсираме разходите си от обработките на градините с унищожен плод.“
Производителите като цяло одобряват мярката на ЕС за небране на продукцията и изтегляне на череши от пазара в условията на руско ембарго, но не биха се възползвали от схемата, за да не загубят подпомагането си по обвързаната с производството подкрепа, както и няма да кандидатстват за държавна помощ за пропаднали площи, каза още Димитричка Тарпанова и допълни: „За съжаление поради тази причина до прибиране на реколтата МЗХ няма да има планови данни за очакваното производство на плодове. Истината е, че очакваме изключително малко продукция и се молим да можем да приберем и нея.“
Предложението на Министерство на земеделието и храните за структурна промяна в противоградовата защита в страната, която предвижда участие на самите земеделски производители във финансирането, Димитричка Търпанова коментира така:
„Идеята на МЗХ е да се избере вариант на защита с авиационна техника, вместо да се финансира изграждането на противоградни станции като сега съществуващите в Централна България. Защитата с авиационна техника се използва в Гърция и този подход действително дава повече мобилност и може би струва по евтино, защото обслужва по-голяма площ. Нашето притеснение е, че България няма действащи летища, които да го обслужат. В Североизточна и Югозападна България положението е най-зле, защото няма изградена „мрежа“ от противоградни площадки. Ако агенцията за борба с градушките ни гарантира защита, бихме могли да участваме с част от разходите, но ако трябва да плащаме, за да покриваме разходите на агенцията за защита на други райони, мисля, че не само нашият бранш, а и зърнопроизводителите няма да се съгласят. Като цяло, под една трета от територията на страната е обезпечена с противоградни ракетни площадки.“
Всички са засегнати от природното бедствие, но най-големи щети имат зърнопроизводителите, затова е редно те да поемат по-голяма част от финансовата тежест за защита, казва още Димитричка Търпанова.
Лилия Александрова
