40 черношарени крави отглежда Христо Василев в село Нефела, Врачанско. Той е работил 4 години в Гърция, сестрите му са женени там, но решава да се върне в България и са започне да се занимава с животновъдство. Преди това е имал ресторант, но не му харесало: „Исках да се занимавам с животни, та да избегна контакта с хора, но няма как – трябва да имаме и контакт с хората“.
Днес отглежда животните си в земи с висока природна стойност. 8 месеца годишно кравите пашуват, разказа Василев. На ден всяка от тях дава между 15 и 20 л мляко. Фермерът има цех, в който да преработва млякото в сирене и кисело мляко. През пролетните месеци, когато тревата е по-сочна, суровината е повече и се преработва дори два пъти дневно. През лятото обаче заради сушите количествата намаляват и често преработката е през ден.
Производството не е биосертифицирано, защото по думите на Христо, в България в момента няма мелница, която да произвежда био фураж, а да доставя от чужбина такъв излиза скъпо за малкото стопанство. Цикълът на производство във фермата е затворен. Христо отглежда люцерната сам, дори с доставката на продуктите се занимава. „Това с директната продажба е един шанс на фермера да успее.“, казва животновъдът. Това е и единственият начин, по който той реализира производството си. В асортимента влизат сирене и няколко вида кисело мляко – натурално, с боровинки, с чия.
Стопанството на Христо получава плащания на площ и по агроекология. „Те ако не ни подпомагат, ние сме загинали.“, коментира производителят. На въпроса как оценява размера на подпомагането, отговаря, че на българина колкото и да му дадеш, все не му стига. Така обаче било не само у нас. В Гърция стопаните получавали по 1000 евро на животно и пак не им стигали. Христо коментира, че през последните две години у нас субсидиите се изплащат навреме и проблеми с това няма, за разлика от преди това, когато е имало забавяния.
