Мерки за раздвижване на икономиката в Северозападна България, Родопите, Странджа, пограничните и слаборазвитите райони биха заработили доста трудно. Те отново разчитат на земеделието, въпреки, че хората веднъж вече са били откъснати насила от земята и са загубили трудовите си навици, и поради това едно завръщане би било изключително трудно. Това е мнението на проф. Петър Славейков от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по повод Програмата за съживяване на обезлюдените и бедни райони у нас, предава БНР.
„Въпреки многото пари, които бяха вкарани по различни фондове в селските райони, ефектът е почти никакъв. Земеделие не се прави дистанционно от големия град, а на място и денонощно,” отбеляза експертът.
„По-ниски кредити за жилища и по-високо заплащане са две от най-важните предпоставки, за да бъдат мотивирани хора да отидат да живеят и работят в тези обезлюдени райони”, подчерта Славейков и допълни, че е утопично отново да се изгражда вече разрушената преди десетилетия с първите големи преселвания от селото към града инфраструктура.
Мерките напомнят 22-ро постановление на Министерския съвет от 80-те години, но тогава средствата се разпределяха централно, а сега, в пазарни условия, част от тези мерки трудно ще бъдат осъществени, коментира още проф. Петър Славейков.
„Програмата залага на нови, иновативни производства, но откъде ще намерят работна ръка за компютърно производство в село Х на границата със Сърбия. Какви трябва да са заплатите и условията на живот, за да бъдат привлечени специалисти, например от София.”, отбеляза проф. Славейков.
