Подобряване на екологичните норми за производство, пречистване на отпадни води и суровини трябва да бъдат приоритетни в следващия програмен период по отношение на млекопреработката у нас, стана ясно от думите на Симеон Присадашки, заместник-председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. В настоящия програмен период проекти, свързани с пречистване на отпадни води и алтернативни източници на енергия са нямали приоритет пред останалите инвестиции и е необходимо това да се промени в следващата ОСП, коментира Присадашки. Към момента в бранша пречиствателните съоръжения са предизвикателство. Въпреки че те не носят добавена стойност на произвеждания продукт, са от голямо значение. Що се отнася до енергийните източници – енергията непрекъснато повишава стойността си като така се повишава и стойността на крайния продукт. Затова алтернативните енергийни източници са начинът за намаляване на себестойността на продукцията, става ясно от думите на Симеон Присадашки.
Друго, което е важно за сектора, е в следващия програмен период акцент да бъдат иновациите и know-how. Производството на нов продукт носи добавена стойност при реализацията си.
Ключово за производството на суровина
В областта на производството на суровина трябва да се работи в посока уедряване на стопанствата, защото рентабилността е пряко пропорционална на големината на фермата, коментира Симеон Присадашки. Необходимо е също отглеждането на животните да се модернизира и да се превърне в приоритет хуманното отношение към тях.
„Има много голям интерес от Европа към биопродуктите“, коментира Присадашки и добави, че производството им също трябва да е приоритет в следващата Обща селскостопанска политика.
По-малко мерки
Що се отнася до опростяването на ОСП – да се намали броят на мерките, тъй като през този програмен период са много и сред тях има такива, които са неефективни, каза Присадашки. И през 2020-2026 трябва да бъде премахната възможността за изграждане на къщи за гости като част от Програмата за развитие на селските райони, смята браншовикът. Друга излишна по думите му мярка е т.нар. „Млад фермер“ .
„Към днешна дата доста се канализираха нещата, преди бяха по-неясни. Сега мога да кажа, че доста по-лесно работим и по-лесно успяваме да сглобим проектите.“, каза 
Присадашки. По думите му практиката с годините е оказала позитивното си влияние, има и разбиране от страна на Фонда. Необходимо е обаче да бъдат намалени до минимум бюрократичните процедури, въпреки че и в тази посока Симеон Присадашки отчита положително развитие. Нужно е още да се обединят повече програмите, за да не са толкова диференцирани, каза той.
Текстът е публикуван в юнския брой на списание “Агрозона”. Още мнения на бранша за бъдещето на ОСП след 2020 г. четете в списанието.
