България е вече 10 години в Европейския съюз – най-големия търговски блок в света и човек би допуснал, че за толкова време и с това, че сме част от този пазар, българското селско стопанство ще се е съвзело от икономическите трудности от 90-те години, или че имаме ясна картина и приоритети, но уви, това не е така – коментира за „Агрозона“ българският евродепутат Момчил Неков, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент. „Статистиката и анализите показват влошаване на картината на българското производство. И докато през 2007-2013 допуснахме грешките на начинаещия, за мен е непонятно как секторът продължава да се свива“, казва той. По думите му страната ни трябва да бъде по-гъвкава в прилагането на някои европейски политики, тъй като има редица сектори, които могат да имат конкурентно производство, заради подходящите условия и това трябва да бъде подкрепяно.
Потенциал без реализация
Като пример Момчил Неков дава оризопроизводството – у нас се произвежда близо половината от ориза, който се консумира. На фона на вековните традиции в отглеждането му, с обвързана подкрепа за този сектор ще можем освен да ядем родно производство, и да увеличим възможностите за износ, казва той и допълва: „Най-важното обаче е, че ще можем да сме конкурентоспособни на производителите от другите страни от ЕС като Гърция, Испания и Италия, чиито производители получават европейска субсидия под формата на обвързана подкрепа. С европейски пари те реализират продукция и в Европа, и по света. Това може да правим и ние, но уви – тази земеделска култура не се подкрепя у нас.“ Като друг пример Неков посочва бубарството – също традиционен за страната сектор, за който европейското законодателство предлага възможността да бъде подпомагано. „Имаме Институт по бубарството, имаме традиции, но явно няма политическа далновидност и воля. С памукопроизводството също беше злоупотребено – изведнъж се оказа, че фермери в Северна България получават субсидии за отглеждането на културата, при условие, че там няма условия за памук. За сметка на това постигнахме ръст от 21 197 % в площите, засадени с тикви, например“, коментира евродепутатът. Той е категоричен, че има нужда от сериозна преоценка на условията, контрола и производството, понеже не може всяка година да коригираме грешки в правилата и всяка следваща година да има бум на някаква култура.
Сериозна вероятност за по-малко средства
Като член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент Неков посочва, че в ЕП вече се обсъжда следващият програмен период. По думите му не е за пренебрегване факторът „Брекзит“, който ще намали бюджета на ЕС с близо 10 милиарда на година, което за един програмен период от 7 години е около 70 милиарда по-малко. „Много сериозни са гласовете в подкрепа на намаляване на земеделската подкрепа. Аз смятам, че това не трябва да се случва и ще се боря за тази кауза“, посочва евродепутатът. Той посочва, че за земеделските производители в Европа трудностите са свързани не само с кризи на пазара, но и с увеличаващата се регулаторна база. Секторът трябва да остане в Европа, а не да се внася продукция от трети страни с по-ниски стандарти и респективно по-ниски производствени цени, казва Неков и отбелязва, че местното производство е по-екологично съобразно, а местните храни са по-познати и пригодени към нашия вкус.
По-силни политики за качество на храните
Затова през следващия програмен период се очаква политиките за качество на селскостопанските храни да бъдат още по-силно застъпени. Евродепутатът посочва, че в момента се водят преговори с голям брой трети страни, като един от най-важните аспекти е признаването на европейските качествени храни – към тях спадат биохраните, но също и така наречените храни с географски означения. „Точно с тази цел работя за това в България схемите да стават все по-разпознаваеми и мисля, че има ефект, но все още имаме малко регистрирани продукти. Чрез своята работа и по-конкретно чрез кампанията „Да защитим българския вкус“, която стартирах преди близо две години, работим с български продукти, които могат да бъдат защитени по тези схеми.“, казва Неков. По думите му се очаква в бъдеще да бъде увеличен финансовият ресурс по така наречените промоционални програми, тъй като схемите представляват интерес за все повече производители и защитават европейски крайни продукти в различни страни.
„Недопустимо е Европа да иска да бъде силна на думи и политики, но когато става въпрос за защита на европейските производители, да няма механизъм за реагиране при трусове в сектор „Селско стопанство“. Нарастват и притесненията у производителите, породени от това, че не могат да си застраховат продукцията при приемливи условия затова евродепутатът посочва, че в новия програмен период трябва да има механизми, които да стимулират застраховането в сектора.
Новите технологии – все по-актуална тема
В Комисията по земеделие и развитие на селските райони новите технологии са все по-често обсъждана тема, става ясно от думите на евродепутата. Важността им нараства предвид промяната в климата и зачестяващите суши. В същото време роботизацията и механизацията в земеделието могат да дадат добри решения в производството. „В следващия програмен период се очаква да има повече целенасочени средства за технологични разработки в селското стопанство.“, казва Момчил Неков.
„Аз лично се надявам, че за периода 2021-2028 ще бъде предвиден специален бюджет за някои определени региони като планинските. Те са специфични и имат нужда от допълнителни икономически инжекции, за да станат икономически по-силни и независими.“, казва евродепутатът и продължава, че е в интерес на страната ни това да стане факт, защото над 40% от територията на България е планинска и полупланинска. В тези региони най-често се наблюдават процеси като обезлюдяване и застаряване на населението именно поради по-малката инвеститорска атрактивност. Въпреки това в тях има потенциал за различни икономически дейности, които могат да върнат, създадат и поддържат поминъка.
Още мнения за бъдещето на ОСП след 2020 г. четете в новия брой на списание “Агрозона”. 
