Днес православната църква чества Събор на Св. Архангел Гавриил. Имен ден празнуват Гавраил, Гаврил, Гавраила, Гаврила, Габриел, Габриела и Габи.
Архангел Гавраил (или Гавриил) (евр. – “сила Божия”) е един от седемте архангели, т.е. “ангелоначалници”, представители на осмия ангелски чин. Архангелите възнасят молитвите на хората към Бог и разкриват смисъла на пророческите видения и хода на събитията, особено на пророчествата за идването на Месията – Христос.
Бог изпратил архангел Гавраил в храма да извести на св. пророк Захарий раждането на Йоан Кръстител и неговото бъдещо служение като Предтеча на Иисус Христос (Лук. 1:11-19).
Архангел Гавраил известил и на Пресветата Дева благата вест за това, че тя от Духа ще роди Светия Богомладенец (Лук. 1:26-31, Мат. 1:18-25).
Архангел Гавраил се явил и на св. пророк Данаил и му изяснил видението за овена и козела (Дан. 8:16), както и тайната за седемдесетте седмици (Дан. 9:21).
В християнската традиция, намерила отражение във византийското и западноевропейското религиозно изкуство, архангел Гавраил се свързва най-вече с Благовещението. Затова дори извън сцените на Благовещение той се изобразява с раззеленена клонка или цъфнала лилия в ръце – символ на непорочността на Светата Дева.
Западноевропейският рицарски епос използва служението на архангел Гавраил като вестител в контекста на идеята за теократична държава. В “Песен за Роланд” архангелът възвещава на Карл Велики събитията, изпраща му сънища и му напомня за неговия дълг – без умора да защищава християните в целия свят.
Под името Джабраил мюсюлманите въздават особена почит и прославят архангел Михаил като ангел, който продиктувал на Мохамед “предвечно съществуващото по небесен оригинал слово на Аллах” – Корана.
В някои юдейски текстове на архангел Гавраил се приписва също особената власт над стихиите: над огъня, над водата и узряването на плодовете (“Песахим” и “Сан хедрин”). В апокрифната “Книга на Енох” архангел Гавраил е поставен за началник на Рая и духовните същества, които го охраняват.
