Метеорологичните условия от септември до момента допринесоха за разораването на нивите в Добруджа
Липсата на влага в почвата се отрази неблагоприятно върху есенните посеви в Североизточна България. Зимните месеци и началото на пролетта. бяха определени от динамична агрометеорологична обстановка. Редуването на периоди с ниски температури с такива с високи, в съчетание с оскъдни валежи, без стопанско значение допринесоха за развалянето на площите със засята пшеница в района. Това става ясно от данните на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.
Още през септември миналата година времето бе сухо и топло. Сушата в този момент възпрепятства провеждането на предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване с есенни култури. Това беше предпоставка на много места да бъдат пропуснати агротехническите срокове за сеитба на рапица. Едва в края на септември, след падналите валежи, започна сеитбата на пшеница в някои райони от Добруджа.
Месеците януари и февруари също бяха с повишена динамика, като се редуваха краткотрайни застудявания с наднормени температури. През януари настъпи и съществено увеличение на градусите, като бяха достигнати температури за възобновяване на вегетационните процеси на зимните житни култури, в същото време валежите бяха минимални. Последвалото рязко застудяване след това обаче запази посевите в покой.
В следствие дефицита на влага, в някои райони на страната при пшеницата бе отчетено частично пожълтяване на листната маса
В следствие дефицита на влага, в някои райони на страната при пшеницата бе отчетено частично пожълтяване на листната маса Февруарските жеги , на места около 20-22 градуса, също допринесоха за влошаване на състоянието на посевите. При тези високи температури лимиритащ фактор за възобновяване на вегетационните процеси при есенните посеви в голяма част от полските райони е дефицитът на влага в горните почвени слоеве. През първите дни от февруари паднаха най- обилните валежи, на места до 108 l/m2, като това имаше положителен ефект за увеличаването на почвените влагозапаси.
Март започна с високи температури до 24 градуса, след което последваха минусови температури. Това предизвика сериозно измръзване при кайсиите в Североизточна България. Повреди бяха регистрирани и по костилковите овощни видове в Южна България. През месеца на места паднаха и по- обилни валежи.По- ниски влагозапаси, около 70-75% от ППВ бяха отчетени в райони на Западна и Източна България, Дунавска равнина и Тракийска низина.
В началото на април се създадоха условия за образуване на слани
На места бяха отчетени значителни повреди по овошките във фаза цъфтеж. Падналите в последствие повсеместни валежи бяха решаващи за развитието на есенните посеви, при които протичаха критични по отношение на влагата фази. Те осигуриха влага за нормалното протичане на началните фази от вегетацията на засетите пролетни култури. Отново на места в югозападните и североизточните райони на страната се образуваха слани. Сериозни бяха щетите по овошките, особено за костилковите видове – череши и сливи. Валежите през април бяха обилни, но неравномерни и това отново застраши Житницата на България, тъй като там не бяха отчетени валежи със стопанско значение и през май се наложи тяхното разораване.
За сравнение, агрометеорологичните условия през 2019 г. се отличават с относително благоприятна зима и повсеместни валежи през пролетта, които са били решаващи за преодоляване дефицита на влага при есенниците в по-голямата част от полските райони на страната.
Четете още:
