Остават броени часове до посрещането на Новата 2013 година. Със звън на чаши с шампанско, с празнични фойерверки с украсени елхи по целия свят ще се поздравят с Честита Нова 2013 Година. Кога и къде са започнали традицията, на колко години е Дядото с чувала с подаръци и кой първо е украсявал елхите? Ето малко факти…
За първи път посрещат Нова година в Месопотамия
В стари времена хората празнували Нова година в по-удачно време – при пролетното възраждане на природата. Месец Март при древните римляни бил първият месец, защото тогава започвали земеделската работа. Но през 46 г. преди Новата ера Юлий Цезар установил Новата година на 1 януари. Във Франция до 755 г. Нова година започвала на 25 декември и чак от 1564 – от 1 януари. Нова година се помни отпреди 25 века и обичаят води началото си от Месопотамия. В Шумер, Вавилон и Асирия, както и в Египет по долината на Нил възниква такава култура, която е необяснима още и до ден днешен. Тук първи започнали да празнуват и Нова година. Ставало в продължение на 12 дни и радостта била голяма, защото в тогава светлият и добър Бог Мардук побеждавал злите сили на разрушението и смъртта. Забранено било да се работи, да се налагат наказания, да се водят съдебни дела.
Дядо Коледа или Дядо Мраз?
На колко години е Рождественският дядо, който разнася с голяма торба подаръците? Този въпрос си задават и малки, и големи. Негови прадеди са гномите, странстващите певци, музиканти и жонгльори и скитащите търговци на детски играчки. За руснците той е Дед Мороз и е наследник на старославянските поверия за силата на студения дух Трескун, той е още и Студенец, Мороз. Навсякъде го наричат по разному – в Испания – Папа Ноел, в Румъния – Мош Джариле, в Холандия – Синте Клаас, в САЩ и Великобритания – Санта Клаус, у нас е Дядо Коледа. Но, оказва се, той има и един напълно реален прадядо. В Четвърти век в турския град Мира живял архиепископ Николай, който бил много добър човек. Веднъж той спасил от гладна смърт едно семейство с три дъщери като тайно подхвърлял през прозореца в техния дом възелчета със златни монети. След смъртта му църквата го обявява за светец. Като такъв той станал ценност и по едно време италиански пирати откраднали мощите му и ги пренесли за по-сигурно в Италия. Но тръгнал голям скандал и след това светецът станал обект на особено почитание сред всички християни. Твърдо бил установен и ден, на който, по примера на светията, се давали подаръци на децата. След установяването на календара било решено тези подаръци да се дават по Рождество, после – и на Нова година. Така той се превърнал в гореспоменатите Санта Клаус, Дядо Мраз. Костюмът му постепенно се отработвал и възприемал от всички хора по света. Отначало го изобразявали в плащ, холандците го рисували като строен мъж, който пуши с лула и се занимава с чистенето на комините, през които спуска подаръците на децата. После го обличат в червен кожух. През 1860 г. американският художник Томас Найт му слага брада, малко по-късно англичанинът Таниел създава образа на добродушния дядо, пръв приятел на децата.
Елхата – първо в дворците
Рождественската и Новогодишна елха са познати на нашите прадеди преди още на Земята да се е появил Спасителят Иисус Христос. Древните келтски жреци се покланяли на гората и на различни дървета в нея. Смятали, че животът на всеки човек е свързан с някое дърво, и още че дървета и лес се обитават от добри и зли духове и с тях хората трябва да постъпват много дипломатично, като им носят подаръци и им се покланят. Вечнозелената елха била идеалното дърво, по което те простирали своите подаръци – ябълки, яйца, орехи и разни играчки.
После този обичай проникнал в замъците и дворците, а там живеят принцеси. И като пораснат тези принцеси те се женели за чужденци – принцове, та така пренасяли северните немски обичай, докъдето им стигнат краката. Една съвсем млада немска принцеса, след като се преселила при своя принц в Лондон му донесла и първата английска елха. Друга невръстна германка научила на елхи и Френския двор. Русия и Съветският съюз дълго отбивали успешно всички елхови атаки, както и всяко друго западно влияние, и едва през 1949 г. 1 януари става неработен ден, та хората почнали да кичат и по някоя елха.
Трябва да се отдаде, обаче, дължимото на великия руски Цар Петър, който докато е жив решително бута Русия към Европа. През 7207 г. от сътворението на света, както бил до него руският календар, той преместил с указ своята империя в 1699 г от Рождество Христово и, пак с указ, разпоредил всеки да отпразнува този ден като “в своя двор упражни три пъти стрелба с оръжие или малък топ и пусне по няколко ракети, после да запали огън от храсти, дърва или слама”.
