Народното вярване утвърждава, че този ден се празнува в чест на нивите, пасбищата и гората. Лазаровден или Лазарница е християнски празник, посветен на Възкресението на Лазара. Същевременно с това се изпълнява народен обреден обичай – Лазаруване. Празникът се отбелязва в съботата на шестата седмица от Великия пост. Смята се, че където минат лазарките, след тях върви плодородието.
Лазровден се отбелязва на осмия ден преди Великден. Според народната традиция празникът е наричан още „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“ и е сред най-важните в календара на българите, посветен на любовта и плодородието. В обичая, който се изпълнява на този ден, могат да участват само момичета между 10 и 16 години. Лазаруването е обред за посвещаване. След „преминаване“ през него момичетата вече могат публично „да се момеят“, имат право да се гиздят, да обличат везани ризи и да бъдат поискани за жени. Старите вярвания казват, че „нелазарувала мома не е мома“ и че „мома, ако не е била на Лазар не може да ходи на седенки и не може се задоми“.
Подготовката за изпълнение на обичая лазаруване започва още „среди пости“ или в средата на Великденския пост. В продължение на повече от три седмици момичетата се събират и разучават лазарски песни и танци, споделят експертите от Етнографски музей на открито Етър.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които се освещават в църквата на следващия ден—Цветница, наречена още Връбница. Вярва се, че осветените върбови клонки защитават цялото семейство и затова се пазят до следващата пролет.
Обикновено на Цветница се изпълнява последният лазарски обичай „кумичене“. Сутринта лазарките се отправят към реката, където пускат едновременно своите венчета, направени от върбови клонки. Момата, чието венче излезе най-отпред, се избира за кумица и се вярва, че тя първа ще се задоми през годината.
