Планинските райони заемат 29% от територията на Европа, те са дом на 13% от населението. Тези райони осигуряват голямо количество храна, а потребителите намират произведените там продукти като много интересни. Те ценят това, че са екологични и здравословни, каза Мари Клото, от организацията Евромонтана – Европейската асоциация за планинските райони, по време на конференция, организирана от българския евродепутат Момчил Неков в Брюксел.
Планинското е в унисон с опазването на околната среда, то осигурява възможности както за хората, живеещи в планините, така и за тези, населяващи низините, добави Клото. По думите й потребителите оценяват социално-икономическото измерение на продуктите, произведени в планиските райони. Купувайки ги, те знаят, че подкрепят местната икономика, и са готови да плащат по-високата цена, означаваща качество. Не на последно място производството на храна в планинските райони е свързано с културата и традициите на общностите, живеещи там. „От позитивния имидж на планинските райони не могат да се възползват повече фалшиви планински продукти“, категорична е Клото. Когато на продукта е отбелязано, че е произведен в планински райони, потребителят трябва да има увереността, че това е така, посочва тя и допълва, че трябва да се работи още върху повишаване конкурентоспособността на традиционните земеделски производства в планините.
Изисквания за планински продукт
„Конкурентоспособността на планинското земеделие е застрашена“, каза Клото и посочи като единствено решение фокусът върху качеството на производството. През 2012 г. ЕС е издал Регламент, който регламентира планинските продукти. За да е планински един продукт, суровините, дори фуражът за животните трябва да са от планинските райони. Преработката също трябва да се случва там. Две години след издаването на Регламента, той е прецизиран.
Не можем да си позволим загуби на вода
Климатичните промени обаче са сериозно предизвикателство за планинското производство. Понякога е трудно да се практикува механизирана обработка, затруднен е и достъпът до пазарите, производителността на труда е по-ниска. В контекста на все по-очевидните последствия от измененията в климата Клото коментира: „Не можем да си позволим повече да имаме загуби на вода или неефективни напоителни системи.“
Схемите за качество носят добавена стойност
Що се отнася до схемите за качество, Мари Клото даде няколко примера с европейски страни. Във Франция е имало такива схеми на национално ниво, още преди въвеждането им на европейско равнище. Сега производителите не се нуждаят от специално административно разрешение, за да прилагат схемите за качество. Страната обаче е установина правила, които трябва да се спазват при прилагането им. В Румъния схемите за качество стават факт покрай членството й в Европейския съюз. Румънците полагат много усилия в тази посока, подчерта Клото, тъй като те носят добавена стойност на местните производители и са предимство при реализацията на продукцията. Производителността от планинските продукти се равнява на общо около 23,4 млрд. евро, което е 8% от селскостопанското производство в Европа.
Анета Стефанова
