Интервю с д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация “Биоселена”
Г-н Апостолов, при био производството е забранено използването на химически препарати за защита на растенията, синтетични т
орове и подобрители на почвата, ГМО семена и храна за животните… Как обаче стои въпросът с напояването при този вид земеделие?
Единствено за отглеждане на аквакултури по биологичен начин има разписани изисквания. Към водата за напояване на био културите и за поене на животните в био фермите важат националните изисквания, такива каквито са и за всички останали ферми. Например за животновъдните обекти изискванията са разписани в Наредба 44, чл.4 ал.1 т.3.
Кой носи отговорност за качеството на водата за напояване на земеделските площи при био земеделието и особено за водата, която се използва за поене на животни в био фермите?
Основен принцип – отговорност носи ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ. По цялата хранителна верига – от нивата до чинията отговорен за безопасността и качеството на храната е производителят! Затова е важно да внимават с каква вода поливат културите, защото се случва при анализ да се открият забранени вещества в продуктите и тогава отново последствията са за фермера – отнемане на сертификат на партида, неустойки по договори и т.н. А пестицидите вече са навсякъде около нас, някои дори се откриват и в човешките органи.
Изследване от 2013 г. показва, че 43.9% от пробите урина на доброволци от 18 европейски страни съдържат следи от глифозат. В България в една от десет проби урина е имало следи от глифозат. Всички доброволци живеят в големи градове и никой от тях не е боравил директно с продукти, съдържащи глифозат в периода преди тестовете. Ние не живеем в стерилна и чиста среда и био фермите са част от тази среда.
Разрешено ли е използването на антибиотици за животните в био ферми?
Забранено е използването на антибиотици с профилактична цел, например за предпазване от заболяване, за по-бързо угояване. Използването на антибиотици за лечение на болни животни е разрешено, но само от правоспособен ветеринарен лекар, след поставена диагноза и подробно описано в дневника лечение – диагноза, назначено лекарство, начало и край на лечението, карентен срок на лекарството. Карентният период за продуктите от лекуваните животни (мляко, месо,яйца) се увеличава двойно. Ако на едно животно бъдат приложени повече от два курса на лечение с антибиотици през годината, то това животно се връща отново в преходен период.
Разкажете ни за новия проект RELACS?
Този проект е много добър нагледен пример как трябва да работи и да се финансира земеделската наука – тема която България неглижира повече от 25 години! В биологичното земеделие има определен брой категорични забрани, като например използването на химически торове и почвени подобрители, хербициди, химически препарати за растителна защита и ГМО. При животните е забранено профилактично използване на алопатични лекарства, антибиотици и противопаразитни средства.
Забранени са и фуражни съставки, произведени от генно модифицирани микроорганизми. За някои болести (напр. гъбичните болести при растенията) все още няма открити ефикасни безвредни препарати, затова използването на медни препарати се разрешава по изключение в ограничени количества (6 кг. активен мед на хектар/година). Това временно разрешение периодично се удължава от Европейската комисия до намиране на по-безвредни алтернативи (медта е тежък метал!).
При фуражните добавки критично е положението с Витамин В2 (рибофлавин) – единственият производител и доставчик за Европа на синтетичен вит. В2 е информирал
властите, че спира производство заради нерентабилност. Всички останали производители използват генно модифицирани микроорганизми – технология, която не е разрешена в био производството. Витамин В 2 е много важна фуражна добавка за моногастричните животни (свине и птици) – от началото на следващата година повечето био птицеферми и свинеферми могат да изпаднат в тежка ситуация и дори може да се наложи спешно Европейската комисия да разреши временно използване на вит. В2, произведен от ГМ микроорганизми.
Ето този тип проблеми поставят био фермерите в Европа на редовните срещи с научните организации и бизнеса. Постепенно намирането на решение на тези проблеми прераства в идея за научно – приложен проект. Включват се някои от водещите европейски научни институти и университети, фермерски сдружения, консултанти, бизнес (производители на ПРЗ, торове, лекарства). Така се ражда проекта RELAKS (акроним от английски: заместване на спорни вещества в биологичното земеделие). Участват общо 28 организации от 11 държави. Координатор е Научния институт по биологично земеделие FIBL, Швейцария.
Ние заедно с два български научни института и няколко фермери – доброволци ще изпитаме действието на 4 нови препарата срещу гъбични болести по малина и маслодайна роза. Три от препаратите са извлеци от растения, четвъртия е продукт на базата на краве мляко.
Разбира се, ще информираме периодично чрез вас и всички останали био производители за работещи решения и на другите проблеми, които проекта ще адресира: – намиране на природни заместители на вит. В2, профилактика на мастити при кравите с използване на етерични масла, противопаразитен ефект на някои растения при дребни преживни, технологии за третиране на оборски тор от конвенционални ферми за използване за наторяване на биологични култури. RELACS се финансира по Хоризонт 2020, Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации на Европейския съюз.
Сега стопаните са изправени пред опасността от Африканска чума по свинете. Има ли регистрирани био свинеферми у нас и какви мерки трябва да вземат стопаните им в борбата с опасното заболяване?
Към 31 декември 2017 г. е имало регистрирани само 276 био свине (за съжаление). И био фермите, както и конвенционалните ферми трябва да изпълняват стриктно указанията на БАБХ! Ние все още имаме една от най-добрите ветеринарни служби в света и справянето с чумата по дивите прасета в Странджа това лято го показа.
Колегите в Румъния изпуснаха Африканската чума по свинете, страната е в паника, вече Европа е в паника! Днес беше потвърдена и в Белгия (след Естония, Литва, Латвия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, България). АЧС се пренася с хранителни отпадъци и затова е много важно да не се изхвърля храна, съдържаща свинско месо на места, където може да бъде изядена от диви или домашни прасета. Породи като Източно-Балканската свиня, които се отглеждат пасищно, са в огромна опасност от изчезване.
