- Г-н Геров, каква е тайната за модерния облик на село Чавдар
Като кмет на село Чавдар за първи път постъпих 2003 г. Случи се така, че с кмета, който беше преди мене, бяхме работили дълги години в промишлеността заедно. Когато напуснах медодобивния завод в Пирдоп, където работих 41 г., същият този човек, с когото бяхме работили и който в младежките ми години ми е бил ръководител, дойде и ми каза: „Трябва да дойдеш в Чавдар, защото Чавдар се нуждае от тебе.“ И през тези години, действително Чавдар се промени. Аз винаги съм казвал, че съм кмет – знаещ и можещ, но и голям късметлия, защото без пари нищо не се случва. Аз имам късмет да съм кмет на едно хубаво село, на което началото за обновяване беше дадено от предния кмет. Стана и така, че след едно решение на Министерския съвет, Чавдар започна да получава концесии от „Елаците- Мед“. Освен това другият късмет, който беше, е, че предният кмет беше успял да възстанови гората на Чавдар, която е 50 хил. дка.
- Колко средства са усвоени за промяна на селото?
Ако Чавдар днес е в този си вид, то е благодарение на това, че ние имаме усвоени 13,5 млн. по европейските фондове. В Чавдар за 12 години в областта на инфраструктурата са инвестирани някъде около 22 млн. лв. В резултат на това в момента цялата водопроводна мрежа е променена, има изградена каналазация. На 89% всички улици са преасфалтирани, може би на 60% имат и тротоари. След това решихме, че трябва да възобновим и центъра. Вече се радваме на изключително голяма популярност. Няма ден, в който да не идват хора от селата да разглеждат нашия център и да получаваме похвалите, мисля, че съвсем заслужено.
- Имате ли планове за бъдещи инвестиции?
В момента кандидатстваме за 5 млн. евро с три основни обекта – подмяна на главния захранващ водопровод от селото до водоизточника, защото той е изграден със стоманени тръби, но са остарели и се пробиват. Кандидатствали сме и да довършим улиците, които нямат тротоари. Най-революционният ни проект е да изградим един път, който да свърже Чавдар със село Петрич. В момента, ако трябва да се отиде в Петрич, трябва да се минат 20 км, а по този път са само 7 км. Петрич е интересно от историческа гледна точка село, свързано е с Априлското въстание и искаме да създадем поток от хора, които да ходят в Петрич и да идват и в Чавдар. Не преставаме да кандидатстваме и по еврофондовете, освен това имаме и други задачи, които сме си поставили – за изграждане на дървопреработвателно предприятие. Не искаме да продължаваме да продаваме дървесината като материал, а искаме тя да стане поне полупродукт, т.е. да има овеществен труд, за да можем да намерим работа на хората, които са в Чавдар.
Анета Стефанова
Текстът е публикуван
в сп. “Агрозона”.
Още интересни материали
четете в изданието.
