Още с пристигането си в село Чавдар ни посреща детска глъчка – група от детската градина на разходка в центъра на селцето с учителката си. Мостчета, пейки, цветни аранжировки, влакчета за малчуганите, дървена арка и перфектно подредени плочки. Така изглежда централната част на населеното място. Там е и кметството. Кметът, Пенчо Геров, е в своя четвърти мандат. Причината да го преизбират толкова пъти е видима за всеки, преминал пътната табела „Чавдар“. Още в първия си мандат Геров е започнал да използва горския ресурс на селото, в резултат на което годишно то започнало да получава 150-180 хил. лв печалба. С тях кметството започнало да разработва проекти за финансиране от европейските фондове.
След като селото е обновено като инфраструктура и центърът му се е превърнал в европейски, е дошъл ред на туризма. Сега на дневен ред е именно развитието на Чавдар като туристическа дестинация. И вече определено има успехи в тази посока. В местността „Света Петка“ (на 2 км от кметството), са изградени параклис, спортно-туристически атракции – стени за катерене, въжени линии, детски площадки. Всеки делничен ден там пристигат автобуси с деца от столицата, за да се забавляват на атракциите. Има и музей с разкопки от неолита. А най-любопитни за приключенците са възстановките на неолитни къщички, които се отдават за нощувки. Зад кметството се изгражда японска градина, а плановете за догодина включват музей, в който да са съчетани старинни находки и съвременни технологии.
Инвестициите в Чавдар са основно от средствата, отпускани от ЕС за развитие на селските райони. Усвоени са и средства по програмите за енергийна ефективност. Санирани са сградите на училището, детската градина и общината. В резултат на това, по думите на кмета, спестяванията от горива са между 40 и 50 хил. лв на година.
Какво празнува Чавдар?
И понеже за да има село, са нужни хора, общината е приела план за развитие, в който са включени мерки за задържане на жителите в селото. Това, което се прави почти непрестанно обаче, са празниците. Общината и читалището работят в тясна връзка „и сме убедени, че трябва да има живот“, разказва Пенчо Геров. Затова в селото има състави – хорови и танцови, има група за модерни танци. Празнуват се Празник на плодородието, на селото, всички национални празници, с тържествен ритуал започва жътвата. „Всичко онова, което може да направи интересен живота в Чавдар, се опитваме да го правим.“, казва кметът.
Има пенсионерски, но и младежки клуб с маси за джага. В училището децата разполагат с модерни кортове за тенис и футбол на малки врати. Въпреки че село Чавдар определено е различно от останалите български села, децата и в него намаляват, с тъга споделя кметът: „Колкото и да е красиво селото, на младите хора предпочитат големите градове.“ Училището обучава деца до 7-ми клас, а в класовете са по 9-10 деца. В детската градина също са създадени прекрасни условия за малчуганите – басейн, амфитеатрална сцена, забавни съоръжения по двора. Децата от училището и детската градина наброяват общо 100. „Имаме си и ромчета – да са ни живи и здрави“, казва кметът.
Ромите и българите в селото живеят спокойно заедно, споделят едни и същи квартали, ромската общност не е концентрирана в самостоятелна махала. Хората от ромски произход работят по програмите на общината, разказа кметът. Освен общината работни места за хората от селото осигуряват и три големи предприятия „Елаците-Мед“, “Дънди Прешъс Металс” в Челопеч и „Аурубис“ в Пирдоп. „Сутрин работоспособното население се качва на рейсовете и излиза от Чавдар и вечер се връща.“, разказва Пенчо Геров.
Промяна на земеделието
Въпреки големите компании, които предоставят работни места, селскостопанската дейност в селото също се развива усилено: „Няма място, което да не е разорано в Чавдар“. Населеното място било известно с това, че земите в района се обработвали най-добре. Земеделска кооперация е наследник на бившето ТКЗС, има и 4-5 фирми, които се занимават с обработката на земята. Понеже конкуренцията между компаниите за парцелите е голяма, рентите също били добри – около 44 лв/дка се плащали за общинската земя, хората обикновено вземали в натура – по приблизително 50 кг жито от декар, според реколтата. Кметът обаче разказва, че сега се правят опити за промяна модела на земеделие в селото: „На мен ми се иска да не засаждаме само жито и царевица.“ Планът му е да се развиват трайните насаждения като първите стъпки за това ще са 180 дка общинска земя да се засеят с такива култури със средства от европейски програми. Тогава приходите на общината ще нараснат три пъти, казва Геров.
Да се съживи реката, да се съживи градината
Кметът сподели с „Агрозона“, че когато бил дете, селото било зеленчукова градина, поливното земеделие било широко застъпено. С развитие на индустрията обаче, река Тополница, от която се напоявали насажденията, била замърсена. Тя, по думите на кмета, станала „мъртва“ и в селото престанало да се полива. Сега се работи в посока изчистване водите на реката, които се замърсяват от изоставен рудник посредством Медетска река. Ако Тополница се съживи за поливане, ще е добре за развиване на трайните насаждения, а програма за изчистването на реката имало.
Що се отнася до животвовъдството – то е намаляло спрямо десетилетия назад, но „все още се държи“. Основно се отглеждали овце, имало две големи стада с по 900 и 450 овце, 4-5 стада били с между 80 и 100 животни. Имало и кози в Чавдар. „Козите са богатството на пенсионерите“, казва кметът. Отглеждали ги предимно възрастни хора с малки доходи. От едрия рогат добитък имало крави. Селото разполагало с пасища, които били раздадени съгласно законовите изисквания, но както и на други места в страната, и в Чавдар за тях мераклиите били много.
Фасул и нищо друго
И тъй като почти всяко село си има свое производство, с което се гордее, Чевдар също си има земеделска гордост – бамбал фасул. Той е едър и много вкусен, разказва ни кметът. Пенчо Геров даже има и забавен спомен, която ни разказа. Семейство от Гърция посетило дома му, съпругата на Геров сервирала пържоли и фасул. Чужденците толкова харесали боба, че оставили месото и с охота изяли фасула. След това, когато кметското семейство щяло да гостува в Гърция, домакините от южната ни съседка искали българите да им занесат фасул и нищо друго.
„Аз самият садя на година 180 корена домати, садя чушки, фасул, имам парник – краставици. Няма дом в Чавдар, който да няма градинка.“, разказва кметът. В градините имало и цветя – да ги красят. Домакини в модерното село все още правели домашни сирене и кисело мляко.
Анета Стефанова
Текстът е публикуван
в декемврийския брой
на сп. “Агрозона”.
Още интересни материали –
четете в изданието.
