Пътешествие към духа на Банско извън хотелите и пистите

Екип на Агрозона
Екип на Агрозона
15 Минути

Банско вече е   станал неразделна част от съвременното развитие на България. Редица нови хотели, писти, лъскави коли, ресторанти и всякакви туристически забавления като че ли са започнали да изместват традиционния дух на градчето. А той не е за подценяване. Банско е част от „Люта Македония“, носил дълги години духът на войнствеността, борбата и стремежа на македонските четници за свобода. Вярно, модерното вече е твърде много втъкано в големия  курорт. Банско се е превърнал в най-добрия зимен курорт на Балканите, посещаван целогодишно от безброй туристи. Безспорно, голяма част от това се дължи на милиардите, налети в малкото градче. Все още обаче има български туристи, които отиват там, за да си припомнят автентичния бит с калдъръмените улици, да усетят духа на Пиринска Македония, да опитат домашни гозби и да закупят някое занаятчийско произведение.

Старите бански къщи придават духът на миналото
Старите бански къщи придават духът на миналото

Джелепкешаните или турските овцевъди първи документират Банско

За миналото на Банско свидетелстват редица находки. В околността са регистрирани над 100 обекта, включени в археологическата карта на България. Сред тях е „Ситан кале“ (“Калята“) – крепост, обитавана още от траките, достигнала своя апогей през античността и ранното средновековие и продължила съществуването си до падането под турско робство.  Именно от там местното население дава своя последен отпор срещу османските нашественици, коментират пред нас от местния музей.

Първото документално свидетелство за Банско пък се среща не къде да е, а в османския регистър на овцевъдите или т.нар. джелепкешани от 1576 г.

До ХVIII в. банскалии са предимно животновъди и занаятчии, които разчитат на просторните пасища и богатите гори. В края на ХІХ и началото на ХХ век обаче Банско става най-голямото селище в Разложката каза. През този период градът се превръща и в център на национално-освободителните борби. Кресненско-Разложкото въстание (1878 – 1879) е опит за освобождение на Кресненско-Разложката долина. Почти цялото местно население взима участие във въстанието, което има временен успех – установено е т.нар. „ Седемдневно Разложко царство” с център Банско.

Калдъръмените улици удивляват туристите от цял свят
Калдъръмените улици удивляват туристите от цял свят

През 1896 г., по време на учителствуването на Гоце Делчев в Банско, селището се превръща в околийски център на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и важно звено в конспиративната комитетска мрежа. Кулминация на национално-освободителното движение в региона е Илинденско – Преображенското въстание (1903 г.).

Старият дух на Банско

Вървейки в центъра неминуемо по-голямо усещане ще Ви остави автентичният дух от миналото, отколкото новопоявилите се кафенета, ресторанти, магазинчета и маркети. Калдъръмените улички създават уют. Дървените мотиви по улиците и къщите ще Ви накарат да се почувствате като в някое възрожденско градче, а паметниците на борците за свобода ще Ви потопят в историята.

И безспорно атракцията на Банско са неговите къщи, носещи усещане за миналото. Те се явяват реален израз за благосъстоянието на замогналите се търговски фамилии. Смятат се за крепости на Банско, пригодени за сигурност и активна отбрана на стопаните си. Къщите  се отличават по сложното си вътрешно разпределение,  наличието на сервизни помещения, на тайни коридори и скривалища, по масивния си каменен градеж, разказват още от музейната управа.

Местната храна ще е акцент в туризма на Банско
Местната храна ще е акцент в туризма на Банско

Всяка една къща разполага с месилник, където се приготвя хляба, изба, подникът (обор) и други стопански помещения, а в домовете на банските търговци и занаятчии се намирали дюкяните и занаятчийските работилници. Женската стая била мястото, където жените се събирали, за да работят. „Кашчи“ е основното жилищно помещение във възрожденската банска къща. Тук се намира огнището за приготвяне на храната, като правило встрани от него се разполага по една малка ниша, предназначена за прибиране на домакински съдове и вещи. В средата е софрата, около която се събирало семейството. В тази стая е и големият одер за спане на цялата челяд.

Банско желае да се върне към традициите си

Няма как да подминем туризма в курортното градче – все пак той направи Банско известен не само у нас. Тук обаче ще споменем за стария туризъм, към който се стремят все повече хотелиерите и ресторантьорите. За ски пистите, хотелите и дискотеките вече всички знаят. Банско обаче вече търси друга цел – да популяризира миналото си и храната си.  Храната е един от основните фактори, който може да привлича българския и чуждестранен турист, а и да добавя и повече приходи за цялата верига. В това е категоричен Малин Бистрин, председател на Комисията по туризъм в Банско. „Навремето туризмът беше в едни по-малки механички и хотелчета, в които човек имаше възможност да усети личния контакт със собственика, да усети чара, да закуси домашно сладко и домашно сирене, мекиците, направени от собственичката. По механите имаше много бански специалитети, които вече отстъпват, защото не се познават вече рецептите, а отделно дойдоха и големите вериги в хотелите“.

Внушителният паметник на Пайсий Хилендарски, чийто роден град е Банско
Внушителният паметник на Пайсий Хилендарски, чийто роден град е Банско

Сега обаче нещата са на път да се променят, защото все по-силно започва да изпъква носталгията към този вид туризъм. „Хората искат да хапнат местна храна, търсят уютни хотели. Това е и посоката, в която върви и ще продължава да върви местния туристически бизнес. Виждаме предизвикателството да отидеш в Западна Европа, където усещаш местната храна и местното вино. Това привлича много туристи и е посоката, в която трябва да се развиваме. Подобен вид туризъм започва да се търси в Банско“.  Гостите, които са българи идват и вече търсят качествената храна, бягат от all inclusive, търсят особеното отношение.  All inclusive вече даде своето за развитието на туризма и оттук нататък трябва да се търсят начини да се прекъсне, категоричен е Малин Бистрин.

Направите си банска капама

Лидер сред ястията в Банско е Банската капама. Там всяко семейство се гордее с приготвянето й и се съревновава със съседите, чия капама е по-вкусна. Ето и как се прави тя. Приготвя се предварително запържена в мазнина смес от ориз, на дребно нарязано кисело зеле и чекане на кръгчета /вид местно цвекло/, подправена с черен пипер, дафинов лист и сол. След това се нарязват на големи парчета телешко, свинско, пилешко месо и кървавица. В голям глинен съд се редят последователно цели зелеви листа на дъното, парчета месо, плънка, зелеви листа, месо, плънка и т.н.; прибавя се бяло вино и се долива с вода. Захлупва се с глинен капак и се запечатва с тесто. След като заври се оставя около 5 часа на умерен огън да се задуши.

Пътуваш малко, но виждаш много

 Около Банско има още редица места, които да посетите и всички те са на не повече от 10 километра. Известни за туристите са районите около Разлог и минералните води на Баня.

Самият Разлог има с какво да Ви изненада, малко градче, но изключително китно и зелено. Инфраструктурата е много добре изградена, няма ги софийските дупки и забързаното ежедневие. Хората изглеждат усмихнати, по площадите постоянно виждаш майки с колички.

Единственото пълно и запазено изображение на Древния български календар
Единственото пълно и запазено изображение на Древния български календар

Центърът е внушително озеленен, а най-известен е градският парк -любимото място за отдих и почивка на разлогчани. Той  буди възхищение с тучно зелената трева, вековни борове и прохладата на водната алея и езерото. В него се намира и древния  слънчев календар, привличащ хиляди туристи – 12 мраморни морени с издялани фигури на животни са подредени в кръг. Открит е от иманяри в землището на Разлог през 70-те години на XX в. и представлява каменен диск с кръгообразна форма  вероятно ползван за амулет. Календарът е резултат от хилядолетните наблюдения на предците ни в стремежът им да се ориентират във времето и пространството. Археологическата находка е датирана към VIII в сл. Хр. и представлява единственото пълно и запазено изображение на Древния български календар.

Барбекю и риба в пъстървово стопанство „Пирин“

На не повече от 5 километра от Разлог пък се намира едно старо позабравено комунистическо бижу, което ентусиасти искат да възобновят и да започнат да приемат туристи в него – пъстървовото стопанство „Пирин“. В миналото то е било най-модерното за страната и редица световни величия са похапвали пъстърва на място. В момента то вече е преминало в частни ръце, а пълният му капацитет тепърва предстои да се развие.

В района не са малко рибарниците, в които можете да уловите пъстърва и след това да Ви я приготвят на място
В района не са малко рибарниците, в които можете да уловите пъстърва и след това да Ви я приготвят на място

Изградено е в близост до голям карстов извор с постоянен дебит и еднаква температура през цялата година. Когато е било държавно стопанството е залагало за излюпване всяка година 3 милиона едри кехлибарени зърна хайвер от балканска пъстърва и сивен.

Сега обаче освен, че се развъжда пъстърва, новите собственици искат и да предлагат туризъм – лов и барбекю. „Отделихме цял басейн, в който вече може туристите сами да ловят рибата си. Предстои да реновираме постройките и да започнем да предлагаме барбекю на място“, коментира пред нас Николай Тумбев, собственик на стопанството. Килограм уловена на място дъгова пъстърва струва 9,60 лв., а сьомговата пъстърва 10,80 лв. „Тук нашата дългосрочна цел е да превърнем стопанството в добре уредено място за алтернативен семеен туризъм чрез осигуряване на полезни и интересни забавления за всички възрастови групи“, допълва Тумбев.

Село Баня Ви очаква

Село Баня е другата гордост, която Ви предлага районът около Банско. То е осеяно с археoлогически останки от времето на траките. В района има 70 минерални извори с температура на водата около 55°, които се използват в откритите плувни басейни и минерална баня. Това, в комбинация с природните богатства и красивите изгледи към планините Пирин и Рила, оправдава целогодишният туристически интерес към селото.

Двете стари бани в селото привличат туристи от цял свят
Двете стари бани в селото привличат туристи от цял свят

Две обаче са основните атракции, които трябва да видите там – турската баня –  Муртина баня, от XVII век и Римската баня,  разказват от информационния център в селото.

Изграждането на бани било толкова значимо в миналото, че се препоръчвало, ако някой има простим грях да построи баня, за да му бъде опростен. Така с дарение на заможно турско семейство е построена „Муртина баня”. Предполага се, че това е станало през 17 век. Има два входа, защото турците имат поверие да влизат с левия крак през лявата врата преди да са изкъпани, след къпането излизали през дясната. За топлото водозахранване се ползвала „Благата вода” с температура от 54 ºС. От топли чучури къпещите се със собствени саханчета и ибрици поливали телата си с чиста вода преди напускането на банята. Изкъпалите се избърсвали мокрите си тела с големи ленени пещемали, които носели от домовете си. Къпането на християни в турската баня било забранено.

Построяваш баня и греховете ти се опрощават
Построяваш баня и греховете ти се опрощават

Но и за християните си имало баня, която се превърнала в един прекрасен символ на селото, съхранил се през вековете и устоял на превратностите на времето – Старата Българска баня, построена в типичен римски стил. По-интересно там е, че е  имало ред за къпане – сутрин се използвала от мъжете, а следобед от жените.

Днес тя впечатлява посетителите с вълшебната атмосфера на пейзажа, съчетала хармонично история и предания, минало и настояще.

Доказателство, че водите на село Баня се отличават с лековитост, откриваме в легендите за живота на римляните, които употребявали активно магичните преимущества на местността. За съществуването на лечебните свойства на минералната вода в Баня вероятно е знаел и Филип Македонски. Една легенда разказва, че същият е идвал тук да лекува болните си крака.

 

Agrozona.bg e специализиран новинарски сайт за бизнес и земеделие. Нашата цел е да информираме своите читатели за новостите и добрите практики в агробизнеса у нас и по света. Agrozona.bg Ви предоставя експертни анализи и съвети за успешна реализация в сектора, а също така информация за важни срокове и събития. При нас ще намерите още и интересни и полезни съвети за вашето хоби. Екипът на Агрозона подготвя цялото съдържание на сайт и списание Агрозона. В него участват 4 журналисти, както и стажантите, които се учат на аграрна журналистика в редакцията на Агрозона

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА