12 страни в ЕС отглеждат коноп, в България може само с лиценз
Конопът е новият хит в строителството, бетонът и тухлите с него са много евтини и имат уникална здравина и изолиращи свойства. От конопа се добиват включително бои и лакове. Това разказа в своя презентация Борислав Сандов, съпредседател на Зелените за стопанските качества на забраненото и забравено у нас растение по време на първия семинар за либерализиране режима на производство и употреба на канабис. Събитието „Ко?ноп: да проговорим за марихуаната“беше организирано от Liberty 420, Промена и Зелените, а интересът към него беше огромен, залата остана пълна от първата до последната презентация. Марихуаната, това всъщност е коноп, няма никаква разлика между едното и другото, обясни Борислав Сандов. 12 страни в ЕС го отглеждат свободно, като водеща е Франция. В България производството му е свързано с изключително трудно лицензиране, но вече има двама производители, подчерта той.
Автомобили, текстил, хартия, храни и др.
Уникалният коноп се използва в текстила, фармацевтичната индустрия, като олиото включително се прилага и за лечение на раково болни, хранителната, козметиката, селското стопанство, хартиената. Едно от най- любопитните, евтини и удивителни приложения е в строителството.
Използват се буквално всички части на растението – стебло, листа, цветове, семена.
Канабисът – повече хартия от гората
Канабисът е растение, с изключително бърз растеж и високи добиви. 7-200 т суха маса е добивът от един ха и се оказва, че дървесината му е много по- евтина и изгодна от горската.
БМВ и Мерцедес първи използват конопени влакна в производството на автомобили, заради тяхната здравина, съобщи Борислав Сандов. В момента Франция държи 90% от производството на коноп в ЕС. Според статистиката около 78 362 т през 2012 г се падат на Франция канабис, а общото количество произведен канабис за ЕС е 80 000 т. Във всички страни в ЕС бавно, но сигурно расте производството му. Сред тях са Полша, Великобритания.
Румъния е традиционен производител, който изнася за САЩ.В България се отглеждал и преди 1944 г и след това, като пикът му е през 50 те години на миналия век, когато площите са достигнали 250 хил.дка.
Светлана Трифоновска
