АЧС остави горите в Силистренско без диви прасета. В областта, която бе сред първите засегнати от болестта, в момента няма почти никаква популация, коментира пред „Агрозона“ д-р Дечо Иванов, председател на ловното сдружение в Дулово. От 800 издадени разрешителни за индивидуален лов до момента е застреляно само едно прасе, коментира Иванов. „ При нас не останаха диви свине, те измряха или емигрираха към други райони. В момента от 1 месец не се издават разрешения за индивидуален лов, понеже няма отчетени убити животни. Няма популация, в три дивечови района се намират едва около 4-5 майки с приплоди и няколко мъжки прасета“.
Д-р Иванов е категоричен, че популацията е изчезнала поради Африканската чума по свинете. Освен това в Силистренска област заразяването става още по-бързо спрямо другите райони, заради контакта с Румъния. „Все още минават прасета от Румъния през Дунав и в двете посоки и това не може да се ограничи с огради по сухопътната граница. Вирусът продължава да циркулира по този начин, защото в съседната страна не е ликвидирано заболяването. Тези животни, които останаха явно усещат заболяването и мигрират в съседни райони като Шумен, Търговище – изтеглиха се към планината и морето. Опасността обаче е за цялата популация в страната. Към момента няма област, която да не е засегната от АЧС в един или друг размер“.
Д-р Дечо Иванов коментира и проблемът със засушаването в Добруджа. „Като цяло зимата нямаше сняг, записваме втора сушава година. Това принуждава дружинките, които имат възможност да правят в гората изкуствени водоеми по една или друга форма, за да задържат едрия дивеч. Макар че подхранването е забранено, в момента се засяват дивечовите ниви, за да можем да запазим поне другия дивеч, който е останал и да прочистим районите от хищници“.
Проблемът със засушаването е повсеместен в Северна България. В Лудогорието от дълго време не е падал дъжд, което принуждава ловците да изнасят вода и да я изсипват в пресъхналите водовместилища. Ловният специалист на сдружението Даниел Великов съобщава, че във всичките ловни дружинки е създадена организация и два пъти седмично се пълнят пластмасови бидони от по тон и половина и с ремаркета се прекарват до ловищата. По този начин нужната вода се използва за изливане на специални за целта корита, както и за калищата. Бидоните се пълнят от водопреностната мрежа в града, където става и заплащането й наведнъж. Най-активно работят ловците от дружинките на първа градска в Кубрат и тези в селата Горичево, Каменово и други с цел да не жадуват дивите животни, защото трудно може да си намерят сами вода в пресъхналите водохранилища. В районите има и много фазани, които също се нуждаят от спасение особено в горещите пролетни дни. ” Изнесохме и два тона сол, както е според изискванията”, заключава Данаил Великов, цитиран от НЛРС.
Слави Кирилов, председател на ЛРД-Кубрат коментира, че от дълго време не е капвал дъжд. „Поради тежката суша земеделците започнаха да разорават част от пшеницата и рапицата, защото културите са пожълтели и съхнат. Ние започнахме по два пъти седмично да изнасяме в ловищата вода по един тон с бидони, като я изсипваме на три места. Товарим огромните бидони на ремаркета, теглени с джиповете, които са собственост на самите ловци, защото районът е трудно проходим. С това спасяваме дивите животни, които имат нужда в този момент. За фазаните, чиято популация е много голяма в Лудогорието, имаме малки дерета, където все още не са пресъхнали”.
