Паметта на Света Варвара почита Православната църква днес. Счита се, че на този ден започва цикълът на зимните празници. Света Варвара живяла по времето на римския император Максимиян. Тя била дъщеря на знатния езичник Диоскор. Тъй като приела Христовата вяра без съгласието на баща си, Варвара била предадена от него на властника и подложена на жестоки мъчения. Накрая била осъдена и обезглавена лично от Диоскор през 282 г.
В православието Света Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят. В българските вярвания светицата покровителства плодородието, децата, домашните птици, болестите и най-вече шарката. Народът смята, че тя заедно със Свети Сава е сестра на Свети Никола и казват: “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.” Празникът е наричан още Женска Коледа – на този ден млади девойки “варварки” с нови премени, обикаляли по къщите и орисвали хората на щастие и берекет. Стопаните ги дарявали за благодарност с боб, сушени плодове, ябълки и брашно. На този ден не се споменава името й, затова я наричат с други нарицателни – Баба шарка, Лелята, „баба Писанка” и други.
На този ден домакинята приготвяла пшеница, варива или царевица – от нея всеки хапвал в къщата за да не се “запече полето”. Раздавала и на комшиите. Децата пък прескачали накладен огън на кръстопът за да бъдат здрави през цялата година и “да не ги завари Варвара”. На места се извършва обредното гадаене по първия гост “полазник” влезнал в къщата – по това дали е добър човек, пълни ли са му ръцете, гадаели каква ще е следващата година. На този ден се извършвал и магически ритуал на кокошките. Стопанката им хвърляла, в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: “Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове, да се губите.”
