Киви се сади напролет, есента е златното му време
Отглеждане на киви – откъде тръгва и как се открива растението? Актинидията (Actinidia) е род от повече от 70 субтропични растения, които представляват вдървеняващи се лиани, известни с красотата на листата си и уникалните си плодове. В естествена среда могат да се срещнат в Китай, но са разпространени и в други области по света. В културното градинарство има въведени няколко вида, сред които е и китайската актинидия (Actinidia chinensis), даряваща ни с полезните плодове киви. Най-известните сортове от това растение са получени вследствие на сериозна селекционна работа от страна на новозеландеца Александър Елисън и негови колеги, които в продължение на 30 години усъвършенстват цъфтежа и плододаването на китайската лиана. Атрактивното си име плодовете получават именно в зелената страна в чест на птичката киви. Днес Нова Зеландия държи първенството по износ и отглеждане на киви в света. В Европа растението попада в средата на ХХ век, когато печели първите си почитатели в Италия и Франция.
Женските и мъжките растения – заедно
Китайската актинидия бива лиана, която достига дължина от 8 м,филизите й са тъмночервени и има едри кожести листа, които могат да достигнат до 12 см в диаметър. Кивито, подобна на лозата, цъфти през май. То бива двудомно растение и за да получите от плодовете, трябва да разполагате както с женски, така и с мъжки екземпляри. Плодовете, които се получават вследствие на кръстосаното опрашване, са до 5 см дълги и покрити с меки власинки.
Искате ли да си засадите киви в двора, първо изберете сорт, който е подходящ за региона, в който се намирате. Най-добре кивито се чувства по Черноморието, но ако полагате нужните грижи и зазимявате растенията като лозите, можете да получите полезна реколта от плодове и в другите части на страната. Ще издържи студове до – 15 градуса, но при -20 може да загине. Ако сте направили водозапасяващо поливане през есента, лианата може да издържи и по-лоши условия. Има едно правило: кивито се сади само напролет, боднете ли го в двора през есента, то няма да може да сее подготви успешно за зимата и може да загине.
Големите растения обаче се радват на златната есен. Те се наслаждават на дългия ден, което позволява плодовете им узреят в края на сезона.
Поне 2 метра между отделните растения
Първата стъпка, която трябва да направите, да изберете мястото за лианата. Храстът е почитател на глинестите терени, но наблизо не трябва да залягат подземни води. Субстратът трябва да е богат на хумус, с рН в границите на 5-7. Мястото трябва да е заветно. Поради силното развитие на растенията, трябва да се погрижите и за осигуряването на сигурна опора.
Изкопайте ямка, която трябва да има размери поне 30 на 40 см и дълбочина от поне 40 см. На дъното насипете дренажен слой, който да даде възможност да се оттичат излишните води. Поставете растението и засипете с почва корените, като е много важно да не трамбовате. Разстоянието между отделните екземпляри трябва да е не по-малко от 2 м.
Лианата е уникално растение, но задължително ще трябва да полагате грижи за нея, ако искате тя да цъфти и плододава в двора ви. Със сигурност ще трябва да поливате и то така, че да не позволявате почвата да просъхва прекалено силно. В същото време не трябва и да прекалявате с напояването, тъй като корените на кивито са плитки и могат да пострадат от задържането на влага.
Без хлор в торовете
Важно е да торите, като започнете от втората година на отглеждане на лианата. Използвайте универсални торове, които не бива да съдържат хлор. Опората е задължителна за актинидията, можете да я качите и върху пергола като асма.
Растението се нуждае от достатъчно топлина, за да могат да узреят плодовете му преди да са настъпили студовете. След като приберете реколтата, задължително е да осигурите защита от мразовете. Младите растения се укриват с елови клонки, засипват се със слама, окапали листа, в краен случай можете да използвате и дървени стърготини. Плетовете се свалят от опората и се увиват с подходящ укривен материал. Добре е да не използвайте найлон, тъй като може да се задържи влага и клонките да загният.
Как се хваща
Лесно е и в домашни условия да получите красиво и здраво растение на киви. Нужно е само да разполагате с добре узрели плодове, които можете да купите и от магазина. За да поникнат семената, които са скрити в плодовете, трябва да се промият в сито от плодовото месо и след това да преминат през стратификация. За тази цел трябва да ги държите във влажен пясък от 2 до 3 седмици, като температурата се поддържа в границите на 10 градуса. Мине ли този период, температурата се понижава до 4-5 градуса.
След като бъдат обработени със студ семената са готови за засяване. Сипете ги в съд за засяване – саксийка или сандъче, заедно с пясъка, в който са били стратифицирани. На дъното на съда сложете дренаж, след това напълнете със субстрат. Засейте семената и ги покрийте с тънък слой от почва, опръскайте с приятно хладка вода и затворете съда със стъкло. За да не пречи кондензът на посевите, нужно е да почиствате стъклото всеки ден.
Хваща се и от вкоренени резници
Появят ли се пониците и поникнат ли дребни растения, трябва да подготвите стръкчетата за външните условия. Това се прави с постепенно отваряне на сандъчето така, че въздухът отвън да гали нежните листа на растенията. Ще забележите, че с увеличаването на времето навън стръкчетата ще започнат да се развиват и да стават все по-големи. Укрепнат ли достатъчно, можете да ги преместите в самостоятелни саксии или пък да им отредите място в градината. След това можете да присадите на избран от вас сорт.
Има и друг начин за получаването на растения – чрез вкореняване на резници, отрязани от вече голям екземпляр, които след като се вкоренят в саднъче при подобни за семената условия, се преместват в отделни съдове и след укрепването им се садят напролет на постоянното място.
Любимите сортове за отглеждане на киви
– “Хейуърд” – един от най-едрите сортове киви, растенията на който изискват достатъчно място. Дава най-обилна реколта. Расте в условията на субтропичен климат и изисква сорт-опрашител;
– “Бруно” – дава по-малка реколта, растенията имат умерен растеж. Листата са продълговати, заострени, плодовете също са с удължена форма. Сортът не е способен на самоопрашване;
– “Монти” – най-дребният сорт, който се отглежда за домашни нужди или технически цели. Листата са едри, растенията саа силни и изискват постоянна резитба. Нуждае се от сорт-опрашител;
– “Абът” – растенията от този сорт не могат да понесат голямо натоварване с плодове, затова трябва да се провежда редовна резитба.
