Те са пример, че е възможно. Възможно е да имаш успешен семеен бизнес, да гледаш голям брой животни, да преработваш млякото и да предлагаш туристическа атракция в демонстрационен център. При това в България! Там, сгушена в Розовата долина, из пазвите на Стара планина, в село Васил Левски, точното „Под Балкана“ е фермата на семейство Кулови.
В агробизнеса се включват всички – съпругата Таня и децата Агора и Яни. Главата на семейството Никола, разказва, че животновъдството е в кръвта му: „Аз съм потомствен каракачанин. Откакто се помня, сме имали овце, ние по принцип сме хора овчари.“.Казва, че още преди -89-а семейството му гледало над 100 овце. Той започва по-активно да се занимава с животни след 2000 г. Стартирал с 4 бивола. Днес те са 140, а кравите -200 месодайни и 75 млечни. Преди няколко години стопанството се разрастнало и с кози, заради интереса към кози млечни продукти. Козите са 250 – бели, не са сертифицирани като бяла българска порода, но Никола споделя, че обмисля сертифицирането им, за да направи добра селекция. От много години обаче са селектирани биволите и овцете – каракачанска порода – 500 + 150-200 приплоди. Овчата вълна се продава на много ниска цена, реализира се основно през изкупвачи, споделя Кулов. „Няма интерес за вълната“. Затова цената й вървяла по 80-90 ст/кг. Около 1,5 тона е млеконадоят на биволите на година, а на каракачанските овце – около 45 литра на животно.
Фермата в Карловско е на 6 дка площ, но овцете и балканските крави семейството отглежда в Средна гора. Фуражът се осигурява от собствени земи. Тази година била добра и може и да не се наложи да се купува, но в други години за животните трябвало да бъде осигурена допълнитело храна. Пасища стопаните имат в селото, в Средна гора, и в Стара планина. „Общо около 5000 дка ливади, пасища и ниви имаме“, споделя животновъдът. Работниците в цялото стопанство са 10, а лятото нуждите на фермата от работна ръка се увеличават.
От млякото към сиренето
С помощта на българско-швейцарския проект „За Балкана и хората“ , изпълняван от Биоселена, семейството започва да преработва мляко. Използва се обаче не цялото добито количество, а част от суровината. Останалата се дава „на мандра“, заради ограничението в Наредба 26, по която е регистрирана фермата. Продуктите след преработка се реализират на 100%, всичко се продава, разказва Кулов. Капацитетът на мандрата е 300 литра на ден.
От миналата година стопанството разполага с доилна зала. Никола успява да открие в Германия своята инсталация втора употреба на много добра цена със съдействието на „Биоселена“ – около 80 хил. лв му излиза тя със строежа на сградата за доене.
Съоръжението е ключово за хигиената и преработката на млякото. „Най-важното за млечните продукти е хигиената.“, каза Кулов. Освен, че подобрява санитарните условия, то улеснява доенето на кравите и биволите. Инвестицията е със собствени средства и кредит. Необходими са между 5 и 7 минути, за да се издоят 10 л, колкото събира един съд. След това млякото директно се прецежда. От филтъра отива в млечната вана, където се охлажда. Досег до въздуха няма, което е друг положителен фактор. Доилната инсталация пести време и облекчава труда – сега двама човека издояват всички животни за половината от времето, необходимо преди.
Финансовите резултати
Работата се увеличава, след като семейството започва да преработва суровината си, но резултат има, категоричен е Кулов. Около 50% по-добър е икономическият ефект, за да се получи той обаче, в преработвателния обект са инвестирани над 52 хил. лв. Най-много стопаните са дали за пакетиращата машина за кисело мляко – 8 хил. лв, толкова е излязлъл почти и постьоризаторът. С 1000 лв по-малко е била цената на сиренарската вана, инструментите и оборудването от неръждаема стомана. Сметките показват, че ако фамилията е реализирала само млякото си за периода 1-и септември 2015 – 31-и август 2016 г. е щяло да получи около 40 610 лв, с преработката обаче приходите се увеличават до 72 142 лв.
