България може да бъде санкционирана от Европейската комисия само ако изобщо не представи националните си доклади за Натура 2000 за периода 2013 – 2018 г. по Директивата за птиците и по Директивата за местообитанията. Това отбеляза министърът на околната среда и водите Нено Димов в рамките на парламентарния контрол в отговор на депутатско питане.
Той заяви, че крайният срок за докладване по чл. 12 от Директивата за птиците е 30 октомври, а по чл. 17 от Директивата за местообитанията – 30 август.
Димов посочи, че сроковете – 30 април за докладване по Директивата за местообитанията и 31 юли по Директивата за птиците, са определени с цел държавите членки да имат възможност за повторно подаване на докладите при наличие на проблеми и пропуски в първоначално представената документация, които са установени в резултат оценката на качеството им от Европейския тематичен център по биологично разнообразие. Твърдението, че България е единствената страна, която не е докладвала по Директивата за местообитанията, не е коректно. Видно от публичния портал на Европейската агенция по околна среда към 20 май броят на докладвалите страни е едва 12, т.е. по малко от половината, каза министърът. Той посочи, че по европейския документ за птиците първичното докладване все още не е започнало, тъй като първият срок за предаване е 31 юли.
Министър Димов отбеляза още, че забавянето на докладването е вследствие на многократни обжалвания. Загубени са повече от три години в процедури по обжалване, посочи той. Министърът коментира и въпроса с териториалния обхват на Натура 2000. Почти 35 процента /34,6 на сто/ е Натура 2000 в България и сме на трето място в ЕС, каза Димов и допълни, че направеното по време на тройната коалиция обявяване е извършено по неясен регламент и липсват първичните данни, дали основание за създаването на зоната.
Той коментира, че грешките при определяне на границите на Натура са безбройни. По думите му в мрежата има предприятия, строени по времето на комунизма, летища, гробища. Министърът спомена, че разработените промени в Закона за биологично разнообразие, които парламентът предстои да гласува, предвиждат подобен тип политики да бъдат правени само на базата на верифицирани и доказани първични данни.
