Над 30 000 дка пасища у нас са в процедура за фотоволтаични паркове

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
3 Минути

Върху десетки декари плодородни земи и пасища се изграждат фотоволтаични паркове

Над 30 000 декара пасища на територията на България са в процедура за промяна предназначението на земята. Идеята е те да се превърнат във фотоволтаични паркове. Данните са от сигнали на земеделски стопани и животновъди от цялата страната. Това обяви Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация /НОКА/.

“Депозирахме сигнал до Върховната апелативна прокуратура, като от там ни върнаха отговор, че няма престъпление в смяната предназначението на земеделски земи и превръщането им във фотоволтаични паркове. По-скоро има държавнически проблем, защото никой не взема отношение върху това как всяка община решава, без значение по какви подбуди, че ще даде 5000 дка пасища, изземва ги от животновъдите и ги дава за фотоволтаици”, коментира Симеон Караколев.

Той поясни, че обикновено тези площи се дават на концесия за не по-малко от 30 години или направо се продават.

“Имаме много синали за това. Общинският съвет първо взима решение – ако има договори да се прекратят и след това предназначението на тази земя се сменя за промишлени нужди. Това са преписки, които се одобряват от Министерство на земеделието. Възнамеряваме да направм питане по Закона за достъп до обществена информация за това колко преписки за смяна предназначението на пасищни територии е одобрило Министерство на земеделието през 2022-а и колко чакат одобрение”, информира Караколев.

Земеделските стопанства са се стопили с 9% за година

Председателят на НОКА посочи, че в последните години се наблюдава тенденциозно намаляване на земеделските стопанства в България, не само на животновъдните. Само за година те са се стопили с над 9 %. Факторите за това, според Караколев, са много. Недофинансирането е фундаментална причина, но не и единствена. Проблем се оказва още вносът на евтини суровини и продукти – зърно и месо, от страни, които не са членки на Европейския съюз. Там производството излиза много по-на сметка, тъй като не се спазват регулациите, задължителни за Съюза.

“В ЕС има стотици регулации във всяко едно производство. Започваме от регистрацията на животновъдните обекти, преминаваме към фуражите, които се използват, медикаментите, хуманното отношение към животните. Това го няма нито в Украйна, нито в Македония, нито в останалите страни. Това са регулации за Европейския съюз, които съответно, прилагайки ги, ти се лишаваш от един евтин ресурс”, подчерта Караколев.

По думите му основното, което пречи на земеделците у нас е, че те нямат земя и са зависими от фуража отвън. Председателят на НОКА прогнозира и, че ако тези проблеми не бъдат решени, все повече фермери ще се откажат от сектора и може да се стигне до сериозни липси както на месо, така и на зеленчуци и зърно, които да са български.

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА