Подготвят се допълнителни задължения за притежателите на складове, всяка седмица ще се отчитат наличностите и движението на земеделските стоки
От началото на май до края на седмицата в страната са влезли 713 хил. тона черен маслодаен слънчоглед от Украйна. Лошата новина за всички, които се занимават със слънчоглед е, че обемите са огромни. Светлината в тунела е, че има динамика на намаляване на вноса на месечна база. От 160 000 тона през юни, обемите се свиват до малко над 60 000 тона през октомври. Това съобщи Петър Кировски, шеф на Дирекция “Растениевъдство” в Министерството на земеделието по време на Националния агро семинар “Българско зърно за добра храна”, организиран от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Според него обаче резултатите може да означават две неща, или че реколта 2021 г. от украинския слънчоглед е през разваляне и няма как да бъде изкупена или са пълни складовете и няма къде да стои. Участници от залата веднага дадоха отговор на експерта, като потвърдиха, че складовете са препълнени.
Общо малко над 2 млн. тона слънчоглед има в момента по складовете в страната, като Кировски очаква раздвижване на пазара, но то няма да се случи веднага.
При пшеницата от Украйна цифрите сочат, че са влезли малко над 7 000 тона. 14 030 тона пък е внесената царевица за периода, в който няма мита върху украинските земеделски стоки.
Притеснително е, че и при пшеницата, и при слънчогледа и при царевицата сравнението на експортните обеми сочи, че те са доста ниски спрямо година по-рано. При пшеницата през последните две седмици има раздвижване и се прави значителен експорт за далекоизточни дестинации. Само допреди месец по складовете в страната е имало над 4 млн. тона пшеница и почти никакво движение в баланса, уточни експертът.
До момента БАБХ не е открила притеснителни данни в показателите на изследваните проби слънчоглед в нашата страна. Не са установени карантинни неприятели, амброзия или нещо, което е свързано с радиоактивност.
Подготвят се допълнителни задължения за притежателите на складове, но засега документацията се задържа, за да може целият процес да се електронинизира. Евентуалните изменения на Наредба 23 са коментирани и на Консултативен съвет по зърното.
Ако наредбата се внесе за ремонт преди дигитализацията, може да се окаже, че всеки притежател на склад ще трябва да попълва хартиени дневници. Това може да притесни излишно земеделците. От аграрното министерство очакват да се остойности този регистър, който да обслужва складовете, така че да се следи наличността в тях, влизането и излизането на стока, включително по страна на произход, така че да не утежнява земеделския стопанин, ползвателя на обекта, както и търговеца. Целта е всички, които имат задължения да докладват на седмична база, а не на месечна както е в момента.
Идеята, коментирана на Консултативния съвет е да се проследи и види какво се случва всеки момент във всеки склад, като тези данни ще послужат на администрацията и на всички в сектора нещата да бъдат по-ясни и чисти.
