Днес Българската православна църква чества паметта на Св. апостол Андрей Първозвани. Именници са Андреана, Андрей, Андрея, Андро, Андриана, Андрияна, Дешка, Първан, Първа, Първанка, Силен, Силян, Храбрин, Храбрина, Храбро, Храбър. Свети Андрей Първозвани е един от Дванадесетте апостоли, който проповядвал християнското учение сред балканските и причерноморските народи. Умира в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с формата на буквата “Х”. По-късно в иконографията този символ е наречен “Андреев кръст”.
По българските земи Андреевден се нарича още Мечкинден. Според преданието Свети Андрей бил отшелник в планината и там обработвал малка нива с единствения си вол. Но един ден мечка изяла животното. Разгневил се Андрей, уловил звяра и го впрегнал в ралото. Оттогава яздел мечката и с нейна помощ обработвал земята си. Затова светецът се тачи и като покровител на най-свирепите животни по нашите земи. На този ден преди изгрев слънце най-възрастната жена в дома взема шепа варени царевични зърна и ги хвърля нагоре в комина с думите: “На ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия”.
В българския Народен календар този празник е познат под различни имена – Андрѐювден, Андрѐя, Ендрѝн, Едрѐй, Ъдрѐй, Дрѐйовден, Едрѐвдън, Мѐчкинден, за различните краища на България. Вярва се, че от този ден денят започва да расте (“наедрява”) колкото едно просено (царевично, грахово и др.) зърно, с което е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб, леща, за да наедряват. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава добри посеви, а останалото се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи. По българското Черноморие той е почитан наравно със Свети Никола като повелител на бурите, а в Югозападна България съществува поверие, че Свети Андрей е баща на Свети Никола.
