В България се събират около 200 вида лечебни растения, които се използват във фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост, козметиката и народната медицина. По данни от отчетите на Регионалните инспекции по околната среда и водите през последните години в билкозаготвителните пунктове в страната се събират и обработват около 15 000 тона лечебни растения. Обект на активна търговия са около 20 вида билки.
Богатството на лечебни растения и позицията на България като един от световните лидери по събиране и доставяне на билки, обосновава необходимостта от изучаването, опазването, рационалното и ефективното използване на ресурса от лечебни растения. Темата е актуална със засилване на дейностите по събиране и обработка на все повече видове и количества билки през следващите месеци. Затова от Дирекция “Национална служба за защита на природата” в МОСВ днес напомнят, че този природен ресурс не е неизчерпаем. Това налага да се следват правилата за опазване и устойчиво ползване на находищата на диворастящи лечебни растения, както и да се спазват технологиите за култивиране.
Законът за лечебните растения регламентира всички дейности по опазване и ползване на лечебните растения, задълженията на физическите и юридическите лица и на органите на държавната и местната власт за опазване на биологичното разнообразие и ресурсите от лечебни растения. Основната цел на закона е осигуряване на условия за дългосрочно устойчиво ползване на лечебните растения на територията на страната. Две наредби към този закон въвеждат правилата и изискванията при събирането на билки, устройството и дейността на билкозаготвителните пунктове и складовете. Това са Наредба №2 за правилата и изискванията за събиране на билки и генетичен материал от лечебни растения и Наредба №5 за изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и/или складовете за билки.
