Внедряването на все повече технологии ще изисква повишаване на квалификацията и развитие на уменията
Един от сериозните проблеми на селското стопанство се заключава в това, че посевните площи се използват неравномерно, освен това всяка култура изисква определена грижа. Именно затова спътниковата навигация влезе и в този сектор. На основата на постъпващата информация с помощта на спътници интелигентните системи могат самостоятелно да приемат решения за нуждата от прилагането на определени операции. Когато има карти на полята и е точно известно с какво е торено, кога и как са се провеждали обработките, може да се внасят, например, диференцирано торове или препарати.
Но засега тази технология няма още широко разпространение. Все още не са формирани напълно база данните, на основата на които да се вземат подобни решения. Нужни са още машини с GPS-датчици, с които да работят специалисти.
Роботите излизат от лабораториите
С увеличаването на посевните площи се налага и мнението, че машините все повече могат да заменят отделния човек в наблюденията на посевите. Все повече компании използват дронове, за да оценят състоянието на полетата. Редовното фото- и видеозаснемане в реално време помагат да се видят проблемните участъци, за да се дозират торовете само там, където е необходимо. По прогнози на специалистите, датчиците и дроновете, които се използват за обследване състоянието на почвата, посевите, ще станат норма. Освен това и самите дронове ще осъществяват обработка на полетата.
В оранжерийните комплекси и животновъдството процесите на автоматизация се внедряват по-бързо, тъй като в закрито помещение е по-лесно създаването на контролируем микроклимат. В Нидерландия например, е създадена напълно роботизирана ферма, без присъствието на човека. Но днес специалистите се чудят дали е нужно да се отдава всичко на изкуствения интелект.
Така или иначе обаче, използването на роботи в селското стопанство значително повишава производителността на труда, облекчава се тежката работа и е по-лесно регулирането на работата на различни други системи – за поливане, торене, събиране на реколтата.
Селекцията се ускорява
За разлика от традиционната селекция, която отнема 10-15 години за внадрването на един сорт, ускорената селекция с помощта на методите на молекулярно-генетичния анализ позволява процесът да се съкрати до 5 години. Това става възможно благодарение на това, че през ХХ век се появи генетиката. Учените успяха да изяснят, че всяко свойство на организма се определя от наследствена ДНК. Именно тя, както и характера на всеки човек, определя кълняемостта на семената, маслеността на млякото. Така и възниква идеята: чрез моделиране на ДНК да се „прибавят” нужните свойства. Благодарение на генното инженерство въведените нови сортове растения стават по-устойчиви на вредителите. Но другата страна на медала е, че генномодифицираните продукти вредят на храносмилателната и имунната сиистема, ускоряват процесите на стареене и дори водят до безплодие. Заключенията обаче не са еднозначни и развитието на науката продължава, тъй като според ООН подобни продукти са необходими с оглед на увеличението на населението и трудностите за изхранване в определени райони.
Новите източници на храна
Растящото население скоро време ще стигне до проблема с липсата на източници за храна. Затова и много хора търсят начин за добиване на нови продукти за прехрана. Според учените, едно от решенията може да стане използването за храна на насекомите, още повече че в някои страни те са единствен източник на протеини. Нпример, в Тайланд, хората ядат пържени щурци и скорпиони, в Ботсвана – гъсеници, в Камбоджа – тарантули, в Мексико – мравки. При това култивирането на насекоми е много по-безопасно от екологична гледна точка, а освен това тази храна е много полезна за здравето. Например, в мравките има много повече протеин, околкото в яйцата, а освен това има и калций, желязо и други полезни микроелементи.
В земеделието се планира усвояването на високопланинските склонове за отглеждане на просо и киноа, които навлязоха сериозно на трапезата. Те успешно могат да се прилагат при хранене, което изисква липса на глутен в зърнените продукти.
Популярност набират и водораслите. За последните 15 години в световен мащаб производството на спирулина се увеличи 6 пъти. Съвременната история на спирулината, която се е появила на Земята преди около 700 млрд. години, започва през 1964 г, когато белгийски ботаник открива в Африка племе, което се отличава със завидно дълголетие и здраве. Вместо хляб те използват зелени палачинки. Те ги правят от синьо-зелена маса, която събират от повърхността на езеро, а след това я сушат на слънце. Оказва се, че в този състав влиза водораслото Spirulina Platensis, известно като спирулина. Днес това растение се използва от храна за животни до сладолед. Най-много спирулина се отглежда в САЩ, Мексико, Тайланд, Индия, Китай и др.
Зелената енергия
Идеята да се заменят традиционните източници на енергия, които вредят на околната среда, с алтернативни екологични – всевъзможни слънчеви панели, ветрови и хидроелектростанции, а също така и биореактори – привличат интереса на все повече хора. Тази тема е много развита в Европа и САЩ, където не достигат въглеродните суровини, а замърсяването е основен проблем.
От растителни суровини – биомаса – се получава и биогаз, и биоетанол, и биодизел. Особено актуално е това за животновъдните ферми, които имат суровина, която постъпва в биореакторите – газ метан. Предполага се, че именно такива източници на енергия ще захранват роботите и при това ще могат да се икономисват средства, които днес стопанствата дават за заплащане на електричество и топлинна енергия.
Вертикални градини и ферми
Ако подобно приложение ви е познато за декоративни цели, то тук става дума за истински градини и плантации. След няколко десетилетия, по мнението на специалистите, отглеждането на плодни и зеленчукови култури може да бъде реалност дори и в мегаполисите. Вертикалното разположение позволява да икономисвате площ. Пример в това отношение за интензивното използване на малки парчета земя идват от Япония. И тук има свои плюсове: максиалното използване на площта, светлинните ресурси, а при поддържане на температурен режим, може да се получава реколта през цялата година.
Вертикалното многоетажно разположение на културите дава старта и названието на ново направление в селското стопанство – вертикално градинарство. В Европа вече 10 години активно се развиват подобни проекти и компании. Те арендуват стари складове и неизползваеми фабрики, където се отлеждат зелени подправки, зеленчуци и зърнени култури в тесни, изкуствено осветени помещения с топла слънчева светлина.
Миграция в селската местност
Хората ще се връщат в селата не само заради периферното разположение в градовете на големи селскостопански предприятия и холдинги. На сериозно ниво на развитие са и локалните екоселища.
Ръстът на интернет-покритието и възможността за дистанционна работа създават предпоставки за живот сред природата за сътрудниците на градските компании.
Хората вече се умориха от големите градове, особено що се отнася до тези, които ценят качеството си на живот, чистия въздух, екологичните продукти, за да запазят здравето си.
Освен това, място под слънцето има и тенденцията за разширяване на териториите, които са подходящи за селско стопанство и живот в следствие на глобалното затопляне, тъъй като селското стопанство не се ограничава с пшеница, слънчоглед, които изискват обширни площи. Това могат да бъдат и гъби, ягоди, и треви, и рибарство.
По прогнози на специалистите, след 2050 година плътността на населението в неопитомените райони на Земята ще се увеличи пет пъти, с което ще нарасне и привлекателността на тези територии.
Образоване на населението
До селското стопанство цифровизацията стигна, може би, последна. Смята се, че с цифри е трудно да се управляват посевите и стадата. Разбирането, че това може да стане ефективно е чак тогава, когато с помощта на умните системи могат да се съкратят загубите.
Но стремителната цифровизация на селското стопанство изисква високо ниво на техническа грамотност и подготовка. И при това се запазва търсенето на такива традиционни професионалисти като аграрните специалисти – ветеринари, агрономи и др. Има надежда, че развитието на скоростен интернет и дистанционното образование ще помогнат да се подготвят търсените специалисти непосредствено в селската местност.
По такъв начин селото ще стане територия на интензивно развитие, перспективно поле за технически иновации, а тези, които работят в селското стопанство, а и всички останали, ще го усетят още в близкото десетилетие.
