Най-хубавите неща стават случайно. Така накратко Цън Цон обобщава как е попаднал в българското земеделие и по-конкретно в лозарството. Младият предприемач, макар китаец по произход, е истински българин в мислите и амбициите за развитие на родното земеделие.
В началото интересът на семейството му, което е тук от десетилетия, не е бил насочен към производствена дейност в този труден отрасъл. Усилията са били съсредоточени към купуването на хубави ниви в Златията, един от най-плодородните региона в страната. И вероятно и досега тези парчета земя щяха да бъдат давани под наем, ако не се е намесила случайността. Цън, който живее у нас от 4-годишен и всичките му приятели са българи, получил обаждане, че се продава голям лозов масив в Ломско – над 4 000 дка. “Тогава нищо не разбирахме от лозя, но решихме да отидем и да ги видим. Качихме се на най-високото място и видяхме една много малка част от масивите край река Дунав”, разказва младият предприемач. Гледката си казала думата, а останалото той определя като емоционална покупка. Това е и началото на трудния лозарски бизнес за семейство Цон.
Земеделски урок № 1: Първо трябва да дадеш, а после да жънеш
Земеделието е една много полезна дейност за младите, които особено много обичат да вземат, а ако може да не дават. А селското стопанство учи, че първо трябва да дадеш – трябва да купиш семена, да купиш торове, трябва да работиш през цялото време и евентуално есента ще жънеш, ако си направил всичко както трябва. То те учи, че първо даваш и после взимаш. “Това е от малкото дейности, за които се изисква по презумпция да се постъпи така. С много мои приятели, когато си говорим и ме питат дали си заслужава да се занимаваш със земеделие, аз винаги казвам, че това е тежък отрасъл. Лозарството пък е особено труден бранш, тук дори няма база за сравнение със зърнопроизводството, например. Необходими са много работници, но като цяло си заслужава, макар и трудно. Земеделието е отрасъл, в който България е традиционно добра и все си мисля, че селското стопанство трябва да се запази тук и да се развива”, споделя Цон.
И най-амбициозните мечти понякога се отлагат
“В момента сме намалили декарите, защото имаме проблем с работната ръка и това е тема, която засяга не само нас. Доколкото знам всичките колеги са така, а никой не иска като е купил нещо да го изкоренява и да го маха”, казва още предприемачът. Въпреки това се наложило след няколко години да бъде взето трудното решение за намаляване на лозята и към настоящия момент целта е да бъдат около 2 200 декара. Този размер според Цон е “златната среда”. Изкоренени са част от лозята, засадени са нови, освен това е работено и върху окрупняването на масивите, някой от които са били на 30 км разстояние един от друг. В лозята се отглеждат едни от най-популярните в момента десетина сорта – сред тях са Мерло, Каберне, Рубин, Пино Ноар, Совиньон Блан и други.
„Годината за нас беше сравнително добра, на база по-лошите очаквания“, според Цън Цон. В момента той произвежда само грозде, една част се продава, а друга се преработва на ишлеме и това вино се изнася за Китай. И така ще продължи още две години, когато ще бъде изградена собствена изба. Сега концентрацията е върху лозята, да се смени капковото напояване и да се окрупнят. “Искаме дългосрочно да работим този бизнес, не сме за две-три години, искаме 20 години да се работи, ако може”, категоричен е Цон. Той разказва, че има голямо желание за собствена марка вино, но голямото предизвикателство е работната ръка. А когато няма възможност, човек се учи, че и най-амбициозните мечти трябва да се отлагат.
По-добре 50 можещи, отколкото 300 несериозни
Цън Цон няма рецепта за решение на тежкия проблем с липсата на работна ръка, който в Северозапада е още по-остър. В крайна сметка според него обаче е най-важно качеството. “По-добре да имаме 100 можещи кадри, отколкото 300, от които стават едва 50. Когато в екипа имаш хора, на които не им се работи, те развалят дисциплината на всички останали. По-добре да се намери едно ядро от 30 до 50 човека, които са млади и амбициозни. Да харесват работата, да харесват и нас и да има едно взаимно уважение. Сега имаме още 50 човека, които са за постоянно, но въпреки това често се сменят. Ние караме хора от няколко населени места, които са около лозята ни и много рядко се случва някой да работи в продължение на две седмици. Винаги има някаква смяна, това ни създава трудности, но е неизбежно и не знам какво трябва да се направи, за да се реши този проблем. Това трябва да е държавна политика, а не на отделния бизнес”, споделя предприемачът.
Според него лозарите в страната са ощетени откъм държавна помощ. Дори в съседна Румъния, която е предпоследна по размер на помощи за подотрасъла лозарство (преди България), колегите на Цон получават 150 евро помощ на декар, а у нас плащането е 40 лева, така както е за производителите на зърнени култури.
За съжаление всяка година има фалирали лозари. В бранша има заети над 100 хиляди души. И ще бъде сериозна катастрофа, ако повечето от тези хора останат на улицата.
“Мисля, че все пак има перспектива пред лозарството, защото все повече млади хора харесват тази дейност, но е нужна държавна подкрепа – и морална, ако може и финансова”, споделя оптимистично българският предприемач с китайски корени.
