Хранително-вкусовата и преработващата промишленост заемат второто и третото място за растеж на икономиката
Водещите сектори за растежа на икономиката през следващите две години са на първо място земеделието, на второ място – свързаните с него индустрии като хранително-вкусовата промишленост, на трето място – преработващата промишленост. Това каза Лъчезар Богданов от консултантската компания „Индъстри уоч” при представянето на 5-ия макроикономически доклад на компанията с прогнози до 2015 година. За да обявят основните акценти от доклада „Растеж чрез реформи”, макроикономистите избраха „Индустриална зона Раковски”, близо до Пловдив, защото това е една от най-развитите промишлени зони в България – място, което концентрира икономическа активност и работни места, предаде БНР. Земеделието е във възход с изпреварващ ръст. Само за първото тримесечие на годината той е 3,6 на сто, отбелязаха още макроикономистите.
Най-сериозният проблем за българската икономика е безработицата. Ако искаме да имаме нови работни места и заводи, ни е нужен чужд капитал, защото собствените ни ресурси, вътрешните ни спестявания, не стигат. За пореден път анализаторите припомниха рецептата за оцеляване на българската икономика на фона на рецесията в Европа. Единствено структурните реформи ще доведат до растеж. Освен това държавата трябва да позволи на бизнеса да бъде по-гъвкав – лесно да се фалират фирми, а новите инвестиционни проекти да стават по-бързо. Лъчезар Богданов даде пример, че строителството на един завод не трябва да отнема три години, а три месеца. Въпреки политическата криза от зимата, данните на „Индъстри уоч” показват, че в момента няма срив на чуждите инвестиции у нас – дори за последното полугодие данните за тях са най-добрите от 2009 г. насам.
“От 2012 г. насам инвестициите са се стабилизирали в сектори, които са особено динамични”, коментира от своя страна Георги Стоев от „Индъстри уоч”. “А това са преработващата промишленост, производството на компоненти за индустрии от ЕС. Българската индустрия започна да се отваря към Китай – т.е. българите ставаме износители за Китай. Някои индустрии се променят. Например секторът на текстила. Той вече иска „да сглоби готов костюм”, като частите идват отвън. Т.е. вече не разчиташ на евтиния труд, а на това, че си инвестирал в скъпи машини и започваш да изнасяш готов продукт. Не гледайте само нивата на инвестициите, гледайте и качеството на новите инвеститори”.Сред преработващата промишленост се откроява най-вече производството на резервни части и оборудване, както и на инвестиционни стоки, подчертаха още макроикономистите.
“България вече е място, в което се сглобява краен продукт”, допълва Георги Стоев. Според макроикономистите, строителният бранш се намира в начален етап на възстановяване, като е регистриран ръст от три процента при инфраструктурата. Перспектива има и за имотите. Тук говорим за период, в който индустрията, с нейното търсене на нови сгради за производство, ще задвижи имотите. В строителството на нови сгради бизнесът е по-слаб, по-стагниращ, заради свитото потребление на населението. Докато в индустрията, ако привлечеш десетина компании – ето ти индустриална зона – с имоти, сгради, инфраструктура. Това строителство следва индустрията – уточнява макроикономистът.
Всички говорят за работни места, за безработицата в проценти. По-важно е колко души работят, коментират от „Индъстри уоч” и уточняват, че едва 50 процента от трудоспособното население у нас е заето. “Висшистите се оправят, даже по-добре от средното за ЕС”, обясни Лъчезар Богданов. Тези, които не се оправят, са с основно образование. Имаме огромно количество нискоквалифицирана работна ръка. Всички казват: дайте да правим хайтек паркове, да продаваме услуги на „Майкрософт”. Да, но с хора с ниско образование трудно ще стане. Няколко стотин хиляди човека са това. За тези хора трябва да има инвестиции в заводи. Преди кризата инвестирахме и се откриваха работни места. Ето го пътят към заетостта, категоричен е икономистът.
