Крокмачът – изпитание за небцето на градския човек

Паулина Йоргова
Паулина Йоргова
5 Минути

Крокмач. Доста странно, даже малко страховито е името на една от най-запомнящите се храни, която се прави в Ловешко, а и в цяла Северна България. Вкусът му е специфичен и не всеки може да оцени веднага тази

кулинарна перла на региона. След първоначалното стряскане идва моментът, в който разбираш, че си попаднал на нещо уникално, което никога няма да си направиш, а може и повече да не опиташ, защото това не е продукт, който може да се вземе от рафта на кварталния хипермаркет.

Крокмачът е солено млечно ястие, което може да се похапне с печени чушки като салата или да се намаже на филийка. А по-модерните домакини му добавят босилек или друга градинска мерудия, която малко убива чара на крокмача, но все пак е въпрос на вкус. Гърнетата с крокмач в мазата някога са били гаранция, че млякото е съхранено надеждно за зимата, без да има фризери и хладилници.

Прави се по стари семейни рецепти

Няколко производители предлагаха от интересната млечна храна на събора „Млечният път на България през вековете“, който се проведе за четвърти път в Луковит.

Суровината намалява с всяка година

Голям интерес предизвика готовата продукция на Мария Борисова, която със съпруга си произвеждат крокмач в Луковит. Те не се занимават с животновъдство, млякото купуват от трима фермери в района. Мария обаче среща вече трудности с осигуряването на суровината, въпреки че работи от години с тези овцевъди. Намаляват животните, както и терените, където може да бъдат изкарани на паша. Всяка година се свива периодът, в който може да се осигури суровина за производството на крокмачът.

През тази година Мария Борисова предлага и млечен пастет от овче мляко, в който има сушен домат и сушена манатарка, както и зелени подправки. Въпреки, че става дума за абсолютна новост, купувачите и на този деликатес не бяха малко.

Повечето купувачи добре знаеха, че крокмач може да се купи предимно в периода на производство през лятото, затова нямаха нужда от подканване.

Добринка Цветанова също произвежда от тази интересна храна. Тя предлага крокмач, произведен по стара семейна рецепта. Суровината за него си набавя от фамилната ферма, в която се трудят усърдно със съпруга си. Добринка се занимава с млякото и преработката му, докато нейният съпруг е ангажиран предимно с овцете. 130 животни има сега в тяхното стадо. Успяват да се справят с работата, тъй като разчитат вече от няколко години на много добър и съвестен пастир. „Той от много години се занимава с животни, знае къде да заведе овцете“, разказва майсторката на крочмач.

„Моят мъж е отраснал със животните и е двигателят на тази дейност в семейството. Баща му също се е занимавал с овце и съпругът ми продължава традицията“, разказва тя. В работата обаче почти нямат млади помощници. Едната им дъщеря е в Щатите, а по-малката е в Шумен, но за събора се е включила, заедно със съпруга си в семейната работа. Много хора в града познават продуктите ферма Цветанови, вероятно това беше причината стоката им да свърши още в ранния следобед на първия изложбен ден. От думите на Добринка става ясно още, че доходите от земеделието все още не са достатъчни и до миналата година съпругът и се е занимавал и със строителство. Сега обаче върти и малко ниви, за да има с какво да се изхранват животните и да не се купува фураж.

Рецептата

За да се получи крокмач е необходимо да разполагате с овче мляко, което е издоено преди да се пресушат овцете. Произвежда се юли и август, по-рядко и септември, когато е по-гъсто овчето мляко. Вари на водна баня и след това се охлажда и осолява. На литър мляко се добавя една лъжица сол, издават тайната местните майстори без да се притесняват, че някой ще им вземе занаята. След това продуктът се бърка в хладно помещение, където трябва да съхранява, за да узрее и да се самосгъсти докато узрява. С времето крокмачът става все по-стегнат продукт. От 10 литра мляко излизат около 12 бурканчета  крокмач. За зимата се съхранява в стъклени буркани или глинени гърнета.

 

Паулина Йоргова е завършила икономика на аграрното производство в УНСС и вече повече от 20 години пише за бизнес и финанси, като селското стопанство винаги е било нейния любим ресор. Интересът към тази тематика е основната причина да стане част от екипа на „Агрозона“, където работи като главен редактор от април 2016 година. Развитието на българските села и животът на хората в тях са част от темите, които са свързани с личните и професионалните и интереси. Мечтае някой ден да се завърне към корените си в Добруджа и да работи за добруването на родния си край.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА