Ефектът на неполезната храна е сред най-големите заплахи на настоящето
Изменението на състоянието на околната среда създава сериозна заплаха за производството и хранителната ценност на културните растения. Лондонският институт по хигиена и тропическа медицина провежда изследване, което демонстрира как изменението на климата понижава реколтата и „изсмуква” хранителните вещества от зеленчуците и бобивите, повдигайки сериозни въпроси за бъдещето на стопанската безопасност и общественото здравеопазване.
Junk food effect
На растенията, които са жизнено необходими за нашето ежедневно хранене, влияят такива фактори като недостатък на вода, повишение на температурата и по-високата концентрация на въглеродния двуокис. Предишните изследвания по-скоро са съсредоточени върху реколтирането на основните стопански култури, като пшеницата, оризът и царевицата, но никой все още не е изследвал именно полезността на културите при подобни изменения. Явлението, при което селскостопанските култури се лишават от високите си хранителни качества заради околната среда, получават названието junk food effect, което в превод от английски език означава ефектът на неполезната храна.
Изследванията на британските учени показват, че за последните няколко десетилетия се намалява съдържанието на минерали, протеини и витамини в плодовете и зеленчуците, тъй като доскоро хората отделяха приоритетно внимание на по-високата реколта в количествено, а не в качествено измерение.
Зеленчуците и бобовите култури се явяват жизненоважен компонент на здравата, балансираната и устойчивата диета, а лекарите, давайки препоръки по хранене, последователно съветват хората да ги включват в менюто си. Опитът на учените обаче показва, че достъпността на тези култури и наситеността им с полезни елементи постепенно се намалява, показват изследванията.
Въглеродният двуокис променя поведението на културите
Заедно с липсата на вода и повишената температура причина за понижаването на хранителната стойност на реколтата се явява и по-високата концентрация на въглероден двуокис в атмосферата. Повечето хора обаче знаят, че той е полезен за растенията. Увеличената концентрация на въглероден двуокис обаче води до увеличение на интензивните процеси на фотосинтеза, което позволява на растенията да трансформират слънчевата светлина в храна. Дори и това да помага на растенията да се развиват, този процес има и страничен ефект – те започват да изработват повече прости въглехидрати, като глюкозата. Това става за сметка на други важди хранителни вещества, които са необходими на човека, за да остава здрав, включително протеини, цинк и желязо.
Последните данни, публикувани относно влиянието на климата върху осигууряването на храна за хората показва, че най-уязвимите региони са земите в Южна Европа, Африка и Южна Азия, където рискът от намаляване на добивите заради високата температура е най-голям. В близките десетилетия на тези територии фермерите ще събират с 31% по-малко реколта.
Изчисленията сочат, че усилията през последните години за развитие на сектори като зърнопроизводството са дали резултат – производството на пшеница и ориз са три пъти повече, отколкото са необходими, докато плодовете и зеленчуците на много места липсват в менюто на хората ежедневно.
Дефицит на микронутриенти
В бъдеще човечеството го очаква не само недостатък на храна и глад, а и влошаване на здравето заради ниското качество на растителната храна, прогнозират учени. Един от най-големите проблеми се заключава в потенциалното увеличение на дефицита на микронутриенти. Според изследване на Global Burden of Disease (GBD), около 1,5 млн. човека годишно загиват заради ниското потребление на зеленчуци. Ежедевната употреба на плодове и зеленчуци на човек от населението в света е с 20-50% по-ниско от минималното препоръчително ниво.
Най-добрият начин да смекчат заплахата за селкостопанските култури в бъдеще е изменението на приоритетите в селскостопанското производство. Учените смятат, че ако искаме да избегнем кризата, е необходимо търсене на нови, по-хранителни сортове селскостопански култури. Но учените констатират, че в близките десетилетия човечеството няма да започне активно да се движи в това направление.
