Тодоровден, Тодорица или Конски Великден е празник за здраве на конете и младите булки, венчали се наскоро през зимата. „Теодорос“ идва от гръцки и значи „Божи дар“.
Легендата разказва, че на този ден Св. Тодор излиза от гробището яхнал бял кон и заедно с майка си баба Тодоричка обикалят землището. Смята се, че на този ден той облякъл девет кожуха, пришпорил коня си и се запътил към Господ, за да го измоли за лято.
На този ден стопанките пекат обредни хлябове- краваи във формата на конче или подкова. С късчета от него захранват конете и младите булки за здраве и родовидост. Момите мият дълго косите си, за да им пораснат здрави и лъскави като конските опашки, а момците ергени яздят конете си без седло, за да покажат на цялото село, че са готови за задомяване.
Кулминацията на празника е надбягването с конете „кушията“, след която оня ездач, който е надбързал останалите, води до голямо хоро на мегдана. После всички отиват у победителя, където почерпката и игрите продължават.
Именниците (Теодор, Тодор, Тодорка, Божидар и Божидара) също посрещат гости и софрата е отрупана с пости ястия.
