Всички сме хапвали вкусна филийка хляб, намазана и изпечена с кайма и кашкавал. Питали ли сте се обаче защо на тази типична българска хрумка й казват – Принцеса. „Агрозона“ се впуска в историята, за да Ви отговори на този въпрос.
Преди векове, след изморителна битка, българският цар Иван Асен II, заедно с армията си, се установил в Бургас. Потърсили удобно местенце за лагеруване и местните ги насочили към голия хълм, където днес се намира квартал Меден Рудник. Царят изпратил свои приближени да потърсят храна за войската, но реколтата не била добра, а по хамбарите останал само сух хляб. Армията я чакала гладна нощ, след която можело и да не оцелеят. Тогава знатна девойка от рода Русокастро, на име Ирина, се появила в шатрата на царя. Тя знаела за недостига на храна и гладът, който мъчел войниците. Ирина помолила да бъде призната за принцеса, ако успее да помогне на армията.
Скептичен, царят поискал да види какво ще направи момичето. Пред цялата войска тя накарала да им донесат тоновете сух хляб, който се намирал в Бургаската крепост. След това запалили големи огньове. Ирина изпратила хора да вземат каквото намерят за храна, а те донесли кайма, яйца, зеленчуци. Девойката им показала как сухият хляб като се препече става вкусен и ги накарала да наредят кой каквото е донесъл по филиите – кайма, парчета месо, масло и кашкавал и да ги изпекат. Станала чудна гозба.
Царят изпълнил волята на Ирина – посветил я в титлата Принцеса, без тя да му е роднина или царица. Местните хора я знаели като Странджанката – понеже родът и идвал от Странджа планина. Армията на Иван Асен II запомнила това чудно ястие като Странджанка. Само помощната войска от каруцари и носачи – съставени от първи шопски полк, запомнила името на филиите като Принцеси – защото били най-далече от събитието, където станало мазането. От тогава съществува спор, как се наричат странджанките. Според поверието – истинското име е Странджанки.
