Защитените по европейските схеми за качество храни в България ще бъдат включени в уникален за света проект, защитен от ЮНЕСКО. По проекта ще се дигитализира цялото културно –историческо наследство на страната ни. Това разказа пред „Агрозона“ българският евродепутат Момчил Неков. В дигиталния архив ще бъдат включени не само типичните родни вкусове, но и цялото богатство на България – напеви, шевици, занаяти, природни забележителности, във всички общини. Евродепутатът Момчил Неков е патрон на проекта, като той и екипът му помагат в него. „Това е една инициатива, която се случва за пръв път в света. Колкото и високопарно да звучи, е така. Дигитализира се цяла България в рамките на 5 години“, обясни Неков за „Агрозона“. В проекта ще са необходими над 1000 доброволци. Началната му дата е 26-и септември.
30 наши храни
със ЗГУ потенциал
На въпроса защо страната ни има толкова малко защитени продукти на фона на Италия, например, Неков каза: „Можем да търсим генезис в различни сюжети. Да кажем, че ние сме нямали тази традиция. Били сме в социалистически блок, където всичко се е определяло от държавата, т.е. имало е държавна, а не регионална и местна политика“. Сега има желание от страна на българските производители продуктите ни да бъдат защитени на европейско ниво и постепенно това започва да се случва, допълни той. Потенциал да получат европейски знак имат общо 30 наши храни.
Има ли пазар в Брюксел
за нашите продукти?
„Ако говорим за географските означения тези храни първо трябва да ги защитим, после да видим дали има пазар. Но аз смятам, че дори в България пазарът няма да може в първите 5-10 години да бъде задоволен, тъй като говорим за малки производители.“, коментира Момчил Неков. По думите му, тъй като у нас най-добре си познаваме продуктите, произведените количества регионални храни ще бъдат изкупувани още в страната. Вече защитеното българско розово масло се търси много във Франция и Китай, отбеляза евродепутатът и подчерта, че при маслото от рози има постоянен дефицит.
Дали предлагането на наши храни в сърцето на Европа ще стане традиционно, зависи от браншовите организации и търговските ходове, каза Неков. При интерес от бранша той обеща съдействие и очерта стъпките, които трябва да се направят в тази посока: „Първо трябва да се провери защо не се е случило досега, има ли някакви трудности, какви биха били разходите.“ На въпроса защо е инициирал представяне на родни продукти в Брюксел, той отговори, че е необходимо да покажем самочувствие и цитира поговорката, че който се държи като жертва, ще бъде изяден.
Евродепутатът акцентира още, че местните храни се произвеждат в малки количества, но те са тези, които имат най-малък отпечатък върху околната среда, съответно тяхното производство е най-щадящо. Те дори имат положително влияние върху природата. Неков даде пример с развъждането на Източно-балканската свиня. Тя аерира почвата, спомага за размножаването на растенията и наторяването на земята. Важен момент в производството на традиционни местни храни е, че то може да намали безработицата в малките населени места в страната.
