Напречният разрез на зърно грах е едно към едно със снимка на зародиш на дете преди втория месец от бременността, това разказва за началото на живота Маргарита Добрева, която работи от 27 години в екипа за нови разработки на хлебозавода в Горублене. Маргарита не избира пътя на хляба случайно, майка й също работела в производството на насъщния. Други членове на семейството й също работят във фирмата за производство на хляб.
Работейки в екипа за нови разработки, Добрева казва, че грахът е култура, която успешно може да се използва в производството на безглутенов хляб. По думите й изсушени, зърната се смилат много добре в каменна мелница, освен това е те са богати на протеини и добре допълват менюто, независимо дали човек консумира месо или се въздържа от него.
Забравеният просеник
Друга култура, от която може да се приготвя безглутенов хляб, е просото. То е познато на майсторите на хляб не от вчера. Столетия назад хората са правели просеник. „Защо трябва да давате 5 лева за хляба, в който по химически начин е изтеглен глутенът, когато в България от край време има просо, има нахут, има ленено семе – неща, които са без глутен.“, казва Маргарита Добрева. По думите й, за да се получи хляб от тези култури, трябвало да се слепят с малко мед.
Лимец да е, ама български
Говорейки за суровини за хлебопроизводство,Добрева не пропусна лимеца, който по думите й е най-старата пшеница. Тя обаче подчерта, че трябва да се ползва българският лимец, защото обикаляйки полетата на западноевропейските производители, установила, че там културата, която приемат за лимец, „е по-скоро спелта“. Производителка на лимец в Странджа казала на Маргарита, че лимецът гони плевели, толкова бил силен. „Попринцип животно като е болно, 10 дена го оставят само на лимец. Затова и някои хора, когато искат да си изчистят организма, минават 1-2 месеца на лимец, на грах, боб, кисело мляко, пиле и яйца, без да консумират глутен“, допълва още Добрева. Така черният дроб си почивал, но за целта не трябвало да се консумират ориз и картофи. Въпреки това Добрева казва, че човешкото тяло функционира перфектно и всяка храна му носи енергия.
Ръж за диабетиците
Жената признава, че много харесва ръжта за приготвяне на хляб. „Ако питате мен, диабетик трябва да яде просеник, лимец и особено ръж.“, казва тя. Едно от предимствата на хляба, приготвен от просо и ръж е, че не понасял подобрители, каза специалистът. Ето защо хора, които искат да ядат наистина чист от всякакви допълнителни съставки хляб, могат да търсят продукт от тези зърна. Ръжта освен за диабетиците се препоръчвала и на хора, които имат проблеми с дебелото черво и простатата.Маргарита Добрева посочва, че хлябът, приготвен от ръж, противно на много твърдения, не е тъмно кафяв, а по-скоро сивеещ. Тъмно кафевият цвят се получавал при добавяне на малц. 100% ръженият хляб нямало как да бъде мек, въпреки че според Добрева основен фактор за избор на хляб за голяма част от потребителите е именно мекостта на хляба. „Дали е хляб или е мъж – трябва да имаш приоритети“, шегува се тя.
