Рецесията, предизвикана от коронавируса, би могла да остави гладни милиони хора, алармира ФАО. Страните трябва да предприемат мерки сега, за да намалят въздействията от пандемията.
Прогнозите за глобалната икономика варират, но всички сочат към исторически спад. Международният валутен фонд очаква брутният вътрешен продукт в световен мащаб да се свие с 3% през 2020 г. в сравнение с прогнозите за януари от 3.3% ръст. Очаква се големият спад също да доведе до първата рецесия в Субсахарска Африка – където около една четвърт от населението е недохранено – за 25 години.
Без навременни и ефективни политики, милиони хора вероятно ще се присъединят към редиците на гладуващите в резултат на рецесия, заяви ФАО в своето кратко изложение.
Този брой ще варира в зависимост от тежестта на икономическите свивания, варираща от 14,4 милиона до 38,2 милиона души, или дори 80,3 милиона, ако има наистина опустошително свиване от 10 %.
В кратката информация се предупреждава, че действителният резултат може да бъде по-лош, ако се влошат настоящите неравенства в достъпа до храна.
„Трябва да се работи в полза на намаляването на глада като приоритет на мерките за икономически стимули за справяне с COVID-19“, казва Марко В. Санчес, заместник-директор на отдела за икономика на земеделието за развитие на ФАО.
Тъй като светът не е изправен пред недостиг на храна, ФАО призовава държавите да направят всичко възможно, за да поддържат жизнените потоци и веригите за доставка на храни и да увеличат селскостопанското производство по време на международната криза в здравеопазването. Мащабните фискални и парични отговори, които правителствата изработват, за да отговорят на очаквания удар върху икономическия растеж, представляват възможност за справяне с дългогодишните проблеми на много неравенства в страните със среден и нисък доход в достъпа до здравословна храна.
Има обнадеждаващи примери за инициативи за „стимулиране на храните“ в страни с ниски и средни доходи – поне 106 държави са въвели или адаптирали мерки за социална защита в светлината на пандемията COVID-19.
Международното сътрудничество и помощ са необходими за подпомагане на най-бедните и уязвими страни и това може да бъде свързано със страните получатели, които преразпределят повече от собствените си ресурси за постигане на желаните цели и избягват силно неблагоприятния резултат от увеличеното неравенство в достъпа до храна.
