Днешният ден е свързан с един от най-впечатляващите събития от земния живот на Бог Исус Христос, описани в Новия Завет. Според библейския разказ, Бог получил съобщение, че приятеля му Лазар е болен. Когато дошъл до пещерата, в която било положено тялото на Лазар, ученикът от три дни вече бил починал. Исус казал на сестрите му, ако вярват в Него, да отворят гроба му и той ще възкръсне. Исус слязъл в гроба на Лазар, докоснал го и казал „Лазаре стани!”. Тогава Христовият ученик наистина станал макар, че вече били минали 3 дни от неговата смърт. След това той живял още 30 години и станал епископ в град Китон.
Лазаровден се празнува винаги в предпоследната събота преди Великден. Това е денят преди началото на Страстната седмица, която започва с тържественото влизане на Господ в Йерусалим (Цветница) и завършва с неговото възкресение (Великден).
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват, предава БГНЕС. Три обредни ритуала са свързани с днешния празник – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
На Лазарова събота се поставя начало на Пасхалното тържество. По време на св. Литургия на Лазаровден Църквата прославя Христос като Възкресение и Живот. С възкресяването на Лазар Той утвърждава предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочаквания Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества.
Днес църквата отбелязва с празнична литургия и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.
Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Честит имен ден на всички, които празнуват!
