Питки за светците Данаил и Модест – да са здрави децата и добитъкът
17 декември християнската църква е отредила за почит на Свети пророк Данаил (Даниил) и тримата вавилонски отроци – Ананий, Азарий и Мисаил.
Древна легенда, разказва, че цар Навуходоносор заповядал да хранят Данаил и момците с ястия от неговата богата трапеза, за да бъдат здрави както връстниците им. Но Данаил не желаел да се осквернява с езическата царска храна и помолил да им позволят десет дни да се хранят само с овощия. Когато след постите Данаил и тримата отроци се явили пред царските сановници, лицата им били по-красиви и те били по-здрави от онези, които се хранели с царските ястия. Този празник особено много почитат всички жени, които още раждат и имат малки деца, за да ,,не падат децата им в огън“. Майките месят питки и ги раздават на съседи, за здравето на децата си и за да е плодовита годината. Имен ден празнуват всички, които носят имената Данаил, Даниел, Даниела.
На следващия ден – 18 декември православната християнска църква почита Свети Модест. Народният култ към него е разпространен предимно в южните планински селища в Пиринския край, в Странджа и Родопите, тъй като основният поминък на хората било животновъдството. Според народните вярвания Свети Модест, наравно със Свети Георги, е покровител на земеделци и овчари, на едрия и дребния рогат добитък. Сред българските преселници от Беломорска Тракия и Мала Азия е 
разпространено поверие, че светецът научил хората как да впрягат добитъка и да орат с него.
Затова го почитат и наричат Свети Моно. По иконите в черквите в Странджа е изобразен с два впрегнати вола и със стадо овце. Интересна икона на светеца има в църквата в село Синеморец на южното ни Черноморие. Покровителят на земеделците и овчарите е изобразен между две дървета над орач с волове, овчар със стадо, кон и бивол. Впрегатните животни и дърветата са намерили място в иконата, защото жителите на селото са се препитавали с превозване на дървен материал. На този ден главни действащи лица в обредите и обичаите, които се изпълняват, са жените. В навечерието на празника подновяват кваса и през нощта замесват тесто от чисто пшеничено брашно. Изпичат погачи и ги отнасят в черквата, да ги прекади и да им чете свещеник. После обредните пити раздават за здраве на домашния добитък, намазани с олио – „за да е мазен добитъкът“. В странджанските села стопанките поставят хлябовете пред хомота и ги прекадяват с тамян, а после ги раздават из съседните къщи. На този празник народната традиция забранява воловете и биволите да се впрягат, за да бъдат здрави и силни през годината.
