Спасовден е подвижен празник и се отбелязва винаги в четвъртък, точно на 40-ия ден след Възкресение Христово, като тази година той съвпада с постоянната дата на св. св. Константин и Елена
Днес православните християни отбелязват изключително рядко и тържествено съвпадение — в един и същи ден честваме великия празник Възнесение Господне (Спасовден) и деня на Светите равноапостоли Константин и Елена. Това уникално преплитане на църковния и народния календар носи двоен повод за празник, събирайки в едно дълбока християнска мистика, огнения нестинарски танц, самодивски предания и надежда за благодат.
Спасовден е подвижен празник и се отбелязва винаги в четвъртък, точно на 40-ия ден след Възкресение Христово, като тази година той съвпада с постоянната дата на св. св. Константин и Елена.
Светите императори, които промениха историята на християнството
Наред с Христовото възнесение, днес Църквата прекланя глава пред паметта на византийския император Константин Велики и неговата майка царица Елена. Наричани „равноапостоли“, тяхното дело преобръща хода на световната история.
Император Константин е владетелят, който през 313 г. издава Миланския едикт, с който официално прекратява гоненията срещу християните и дава свобода на вярата в Римската империя. Неговата майка, царица Елена, остава в историята с благочестивия си живот и с организирането на поклонение по светите места, по време на което открива Животворящия Кръст Господен в Йерусалим.
В българската традиция денят на Св. св. Константин и Елена бележи прехода от пролетта към лятото. В Югоизточна България (особено в района на Странджа) празникът е немислим без нестинарството — древния обичай на танци върху жарава с иконата на светиите в ръце. Народът вярва, че огненият ритуал носи здраве, пречистване и предпазва от градушки.
Християнското тайнство: Завършекът на земния път на Христос
Според Свещеното Писание, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Исус Христос остава на земята, за да се среща с учениците си и да им преподава ученията за Божието царство. На 40-ия ден, придружен от апостолите и Света Богородица, Той се изкачва на Елеонския хълм край Йерусалим. Пред очите на всички Спасителят се възкачва на небето, което бележи края на Неговия земен път.
Въпреки физическото Си отделяне, Христос не изоставя човечеството. Той обещава да изпрати Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за хората пред Своя Отец.
Именно от думата „спасение“ произлиза и българското наименование Спасовден. Празникът носи това име, защото с Христовото възнесение завършва и самият акт на изкуплението и човешкото спасение.
Народният календар: Душите на покойниците, самодиви и лечебното цвете росен
В българските традиционни вярвания Спасовден заема особено място и е обвит в мистика. В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат строго против градушка, а последният от тях — Спасовден — е дълбоко свързан с култа към мъртвите. Според поверието, на този ден се прибират душите на всички покойници, които са били „на свобода“ и са обикаляли земята още от Велики четвъртък.
Нощта срещу празника се смята и за времето, в което идват самодивите. Народът вярва, че те берат и се кичат с мистичното цвете росен, което разцъфва именно в тази нощ. На росена се приписва изключителна лечебна сила, способна да цери и най-тежките болести. Ето защо в миналото в навечерието на Спасовден болни и недъгави хора са отивали да преспят на росеновите ливади с надежда за изцеление — обичай, известен като „ходене по росен“.
Метеорологични поличби за земеделците и професионален празник
За българския стопанин Спасовден е ключов ориентир за това каква ще бъде годината. Старите хора казват: „Ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна.“ Всеки паднал дъжд на този ден се приема за благословия, която ще напълни хамбарите с жито, а градините, лозята и нивите — с обилен плод. Освен земеделски характер, денят има и силно изразен съсловен дух. Спасовден се чества като професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.
Днес кумулативният празник носи двоен повод за радост в хиляди български семейства. Повод да почерпят имат както празнуващите на св. св. Константин и Елена, така и всички, които носят имената Спас, Спасимир, Спасимира, Спасения, Спаска и техните производни.
