Православните християни днес честват празника Възнесение Господне или Спасовден. На него се отбелязва възкачването на Исус Христос на небето 40 дни след Възкресението на Великден. Името идва от тълкуването, че с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.
По стара българска традиция на Спасовден се казват молитви за дъжд. Вярва се, че ако вали днес, годината ще е богата и реколтата – обилна. Спасовският дъжд е скъп – капката струва колкото жълтица. Според народните вярвания, русалките, които ще „сеят“ своята роса над нивите, вече са дошли. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. Вярва се, че с него могат да се лекуват болни, затова в навечерието на празника болни, бездетни и недъгави хора отиват да преспят на росенови ливади.
Тази година Спасовден съвпада с деня, в който почитаме Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и неговата майка.
Император Константин премества столицата на Римската империя от Рим във Византия и новият столичен град е кръстен Константинопол в негова чест. Царуването му се помни с това, че през 313 г., макар и некръстен, той обявява свобода на християнската вяра и въобще пълна веротърпимост.
Император Константин решава да открие Кръста, на който е разпънат Бог Исус Христос, но се смята за недостоен, защото като войн е пролял много кръв. Ето защо той моли своята майка, благочестива Елена да отиде в Светите земи и да открие кръста. Тя успява в своята мисия, построява храм и полага в него Кръста в сребърен ковчег. На Велики петък той е изнасян за поклонение. Напускайки Йерусалим, Елена взима частица от Кръста и го дарява на сина си.
