Големият християнски празник Сирни Заговезни се отбелязва в цялата страна, с църковни служби и ритуали. Сирни Заговезни е празник, разпространен в цяла България, наричан още Сирници, Сирни поклади, сирница, Прошка, Неделя сиропустна и други. Празникът е подвижен и се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.
Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината /Великият пост/, с него се свързват и кукерските игри и не на последно място – прошката. Сирница е имал изключително важно място и значение в народните обичаи, най-вече като празник на прехода от зимния към летния цикъл, а и като символ на очистването. Преминаването от едно към друго състояние, както и пречистването, изискват достатъчно време и сериозна подготовка, така че дните преди и след Сирница, са натоварени със задачи и смисъл. Според православните канони, в деня на Сирни Заговезни за последно се ядат храни от животински произход – след това започва заговяването, т. е. постенето.
Подготовката за заговяването започва от съботата преди Месни Заговезни (предишната неделя), когато е Голяма Задушница – тогава почитаме и се прощаваме с мъртвите. За да продължим напред по пътя на очистването, от Месни Заговезни нататък не ядем месо. Самият ден на Сирна Неделя започва с ходене на гости при по-възрастни близки, кумове и роднини, за да искат по-младите прошка от по-старите с думите „прощавай” и да получават отговор „Господ да прощава. Да си простен” или “просто да ти е”. Опрощаването между хората също е част от подготовката за дългото изпитание на постите. Ритуалните храни на Заговезни са обикновени – на масата се слагат риба, рибник, масло, варени яйца, сирене и баница, в наши дни и халва.
