Министър Димитър Греков отговаря на наболели въпроси за българските земеделци пред радио “Фокус”
Водещ: Как държавата ще защити интересите на българските производители през следващия програмен период 2014-2020 г.?
Димитър Греков: Приоритетите ни през новия програмен период се базират именно на това, че през първия програмен период, след нашето присъединяване към Европейския съюз, директните плащания бяха само на площ, необвързани с производството и равни, плоски ставки, без значение от големината и вида на стопанството. Това доведе обаче до силна диференциация на земеделските стопанства в България. Стопанствата, обработващи малки количества земя като зеленчукопроизводителите, овощарите, тютюнопроизводителите, малките животновъдни ферми останаха недофинансирани в сравнение с други сектори като зърнопроизводството, обработващи по-големи площи. Стигна се дотам, че близо 15% от земеделските производители обработват 90% от земеделската земя в България. Като разпределение на субсидиите на площ 6% от земеделските производители получават 90% от общия размер на плащанията на площ. Това през тази година достигна до 1,6 милиарда лева, в резултат на което днес в България имаме малко на брой огромни стопанства, много на брой малки и средни стопанства и няколко недофинансирани чувствителни и уязвими сектори. Ето защо това наложи да направим за първи път преразпределително плащане, което ще започне още през тази година. Стопанствата до 300 дка, ще могат да получават 45 лева за първите хектари. Искам да спомена, че това ще се отнася и за големите, които имат повече от 300 дка. България може да продължи тази схема за единно плащане на площ до 2020 г. Освен по тази схема, остават също и „зелените“ плащания по нова схема. По тази схема трябва да се отделят близо 30% от пакета за директни плащания. „Зелените“ изисквания, както знаят земеделските производители, това са разнообразяване на културите, поддържане на постоянно затревените площи и поддържане на екологични площи. Младите земеделски стопани… Това също ще бъде една нова схема, която ще стартира тази година. Тя ще стимулира навлизането на млади хора в земеделието. Земеделските стопани до 40 години могат да получават надбавка над основната си субсидия по схемата за единно плащане на площ. Освен това нова схема е на дребните земеделски стопани. България ще може да прилага опростена схема за подкрепа на малки ферми, получаващи субсидии в размер до 1250 евро. Те ще бъдат изключени и от „зелените“ изисквания и контрола на кръстосаното съответствие. Освен това предлагаме и още една нова схема през следващия период – говорим за 2015-2020 г. Това ще бъде прилагане на 13% обвързана подкрепа, допълнена с още 2% за протеинови култури. Договореният по-висок процент обвързана подкрепа ще позволи насочване на помощите към уязвими сектори като животновъдството, овощарството, зеленчукопроизводството и други специфични, традиционни отрасли за нашето българско земеделие. За обвързана подкрепа ще може да се предоставят около 200 милиона лева годишно. Разпределението на директните плащания по изброените схеми ще се прилага още през 2015 г. Настоящата 2014 г. е преходна година и по отношение на директните плащания.
Водещ: Министър Греков, от всичко, което казахте дотук, можете ли да кажете, приближават ли се българските производители до субсидиите, които получават европейските земеделски стопани?
Димитър Греков: Все още сме малко далеч от европейските фермери, но все пак през 2020 г., колкото и далечна да ни се струва тя, финансирането трябва да достигне 228 евро на хектар. Така ще се доближим до средните стойности на плащане на Европейския съюз, които са средно 260 евро на хектар. След нас в този случай, ако можем – а аз силно се надявам, че това ще се случи, ще останат големи държави-членки като Великобритания, която има средни 225 евро на хектар, Полша – 216 евро на хектар, Румъния – 196 евро на хектар, Португалия – с близо 200 евро на хектар и редица по-малки и нови държави-членки, каквито са Балтийските републики и Словакия.
Водещ: Като заговорихме за европейски стопани, има един много наболял въпрос, който притеснява доста българските зеленчукопроизводители, ако стане така, че в сила влезе нов еврорегламент, който ще забрани наши емблематични зеленчуци.
Димитър Греков: Европейският парламент е отхвърлил с голямо мнозинство предложението на Европейската комисия за въвеждане на регламент относно производството и предлагането на пазара на растителен репродуктивен материал, по-известен като регламент за семена. На 11 март 2014 г. Европейският парламент е върнал на Европейската комисия проекта за доработване, така че се надяваме всичко това да бъде отстранено като слабост.
Водещ: Тоест да смятаме, че такъв регламент няма да влезе в сила. Да обясня за нашите слушатели, за да ни разберат по-ясно. Става въпрос за сортове домати, като например небезизвестното „Биволско сърце“.
Димитър Греков: Надявам се искрено да не влезе такъв регламент, защото България разполага с прекрасен и отличен растителен и животински материал, който със своите си качества е незаменим. Затова ние ще пледираме за отстояване на това наше предложение да си останат нашите сортове като типично български сортове и породи животни, които са важни за разпространението в нашата страна. А и не само в нашата страна – те са интересен продукт и за други страни, не само като генетичен материал, но също и като стокова продукция, която е с изключително прекрасни вкусови качества.
Водещ: И още едни наболял въпрос, министър Греков – този с тютюнопроизводителите. Знаем, че в предишния програмен период нямаше субсидии за тях. Какво ще стане с българското тютюнопроизводство?
Димитър Греков: Българското тютюнопроизводство е структуроопределящо за определени региони в нашата страна, където е невъзможно или почти невъзможно отглеждането на други култури и затова българското правителство полага изключителни усилия за създаване условия за отглеждане на тази култура. Затова от националните доплащания тази година ще бъдат отделени 100 милиона лева за национално подпомагане на тютюнопроизводителите. От 2015 г. ще прилагаме преходна национална помощ, по която ще се подпомагат тютюнопроизводителите. Размерът на помощта е 70% от бюджета на 2013 г., определен за тютюнопроизводителите. С въвеждането на този вид подпомагане ще може да се продължи и субсидирането на тютюнопроизводството до 2020 г. по схемата, прилагана от 2010 г. за национални доплащания на тютюн. Въвеждането на възможност за прилагането на преходна национална помощ е изцяло резултат от преговорите в рамките на реформата. Без тези преговори България щеше да има възможност да прилага национални доплащания само до 2016 г. В момента създаваме регистър на тютюнопроизводителите. В най-скоро време той ще излезе на бял свят и ще бъде актуализиран, за да знаем тези хора, които сега произвеждат, а не тези, които на базата на 2009 г., на така наречения „референтен период“, са отглеждали тютюн. Ще работим за включване на тютюна към агроекологичните плащания по Програмата за развитие на селските райони, предвид спецификата при неговото отглеждане. Така че отделяме достатъчно внимание и за този отрасъл, и не само за него.
Интервю на ИА “Фокус”
