Господин Йоцев, като експерт в областта на търговията с храни, търсим вашето мнение по актуалната тема за двойните стандарти. Какъв сигнал изпращат търговците към българските потребители?
Не бих използвал точно термина двоен стандарт. Той би се прилагал само, ако имате един и същи продукт и го предлагате с различно съдържание, а тук има два различни продукта. Точно заради това световните гиганти в хранителната индустрия си позволяват да правят подобно предлагане, защото са упоменали в етикета за разликите. Още по съдържанието това е различен продукт. Но предлагането не е морално, а законно ли е – категорично. Става дума за лошата търговска практика да продаваш в 99.99 % с еднакъв етикет вече утвърден продукт и да има разлика, която на пръв поглед не се вижда. Това е хитра заблуда, но юридически издържана.
Като един от най-големите производители на фруктозо-глюкозен сироп, който се прави от царевица, за нас реално погледнато ситуацията с различните начини на подслаждане на една известна безалкохолна напитка например е изгодна. Ние сме един от най-големите производители на фруктозо – глюкозен сироп в Европейския съюз. Производството му се отразява добре и на преработвателите, и на земеделските производители, които отглеждат царевица. С използването му в напитките в крайна сметка има и гарантирана печалба. От гледна точка на селското стопанство в България това е добре, но както казах не е много морално да се прави. Веригите обаче могат да внесат напитки със захар, да ги продават на реалната им цена, която неизбежно ще бъде по-висока, а на щанда да стои и напитката с подсладител. Въобще няма да се промени структурата на продажбите. Опираме до лош маркетинг и селско хитруване от страна на големия производител и на големия дистрибутор. А това ще им изиграе лоша шега.
-В същото време обаче се отхвърли предложението за български стоки в големите търговски вериги. Дали подобна мярка би помогнала на нашите производители, които трудно стигат до тези магазини?
Проучване, което направих наскоро, недвусмислено показва, че при влизането ни в ЕС през 2007 г. ние рязко намаляваме всичките си производства на традиционни български храни, за някои неща – в пъти. След това с колебливи криви има увеличение и през последните години с въвеждането на обвързаната подкрепа има реакция по отношение на повишаване на производството предимно на зеленчуци. Ето как една добре провеждана политика може да се отрази върху производството – ние в момента имаме увеличен износ дори на преработени и пресни плодове и зеленчуци. Българското производство обаче трябва да се защити, а когато се прилага протекционизмът, трябва да има какво да се защитава. През 80-те години на миналия век сме произвеждали само домати над 800 хил. тона, сега общото производство на плодове и зеленчуци не може да стигне това количество. В началото на 90-те години никой не би си помислил, каквито и маркетингови ситуации да разиграват, че ще има такъв срив и ние ще станем нетен вносител. Но станахме, и сега, в пика на българското производство, ние пак внасяме над 50 на сто от необходимите количества.
Но пак стигаме до веригите, които плахо зареждат с български плодове и зеленчуци.
Най-неподходящо е да правиш пазарни мерки със закон. Има начини да се влияе на пазара, но те са в инструментариума на правителството. То разполага с органи, които му помагат да взема информирани решения. Ние имаме Държавна комисия по стоковите борси и тържищата, орган, който дублира поне три или четири други структури. Смятам, че ДКСБТ трябваше да прави анализи и да кове политики, да дава информирани решения на правителството. Всичките пазарни механизми и решения трябваше да се лустрират от тази комисия. Например в Япония има разпореждане всеки пакет с чуждестранен ориз да върви с инструкция за употреба. Резултатът – японските домакини спряха да купуват вносен ориз. Вижте как Франция защитава знаковите си производства. По подобен начин може да постъпим и ние.
Кои са всъщност печелившите производства, които трябва да развиваме у нас, за да намерят нашите стоки добър прием на външните пазари?
Най-голямата ниша в Европейския съюз в момента е десертното грозде, а ние имаме разкошни условия за неговото отглеждане. Европейският съюз внася значителни количества десертно грозде, а в същото време има свръхпроизводство на винено грозде и дори има ограничителни режими за създаването на нови лозя. Европа губи от това свръхпроизводство, но въпреки това ние в България се хвърляме на някакви големи производства и се чудим защо не вървят продажбите.
Друга ниша са абсолютно всички хранителни продукти с оригинален български произход. Нашето производство няма нужда от реклама и маркетингови трикове. Традиционните български храни имат достатъчно висок рейтинг. Имаме развит туризъм, а той представлява износ на тази храна на място. Има място за всичко, но качествено. С маймунджулъци, които някои колеги си позволяват – няма да стане. Може да ти е бутиково производството, но ако не е качествено, по-добре да не се прави. Не може да изнасяме суровини и заради това да се хвалим, че българското селско стопанство има ръст.
На дребните червени плодове така и не им минава модата. Каквото се произведе от малини, череши, боровинки и др. – задължително заминава за експорт, но пак изнасяме като суровина или полуфабрикат. Не казвам, че трябва тотално да отрежем износа на непреработени земеделски стоки, но е редно да се върви към вдигане на добавената стойност. Това е най-важното. Колкото по-малко добавена стойност произвеждаш – толкова повече демотивираш производителя. Мед, ядки, капията също са ниша, в която има място за нашите производители. Винаги и във всякакъв вид.
Какво е вашето мнение за възможността да се намали Данъкът върху добавената стойност?
Смятам, че трябва да има по-ниско ДДС за храните, дори само поради факта, че нашите преки конкуренти го прилагат. Дали ще подобри състоянието на пазара и ще доведе до снижаване на цените? Категорично не. Но все пак въвеждането ще бъде акт, а реакцията в ценово отношение ще бъде процес и то не малък. Защото когато се сложи ръка на сивия сектор, който развращава българското производство, тогава всеки, който изхвърля ненормалната конкуренция ще започне да сваля цената, за да е по-привлекателен за купувачите. Има един резерв, в който всеки търговец може да смъкне цената.
