Доказано е, че всяка година обезлесяването и деградацията на земите струват на света 6,3 трилиона долара под формата на загубени екосистемни услуги като селскостопански продукти, възможности за отдих и чист въздух
Всеки един долар, инвестиран във възстановяване на деградирала земя, ще донесе печалба от 7 до 30 долара (приблизително 6-27 евро). Това сочат данните в нов доклад на подкрепяното от Програмата на ООН за околната среда движение “Спасете почвата”, цитира БТА.
Докладът идва, след като на 4 септември приключи Стратегическият диалог за бъдещето на селското стопанство на ЕС на Европейската комисия (ЕК), в който се изтъква, че климатичните и икономическите съображения, наред с други, трябва да бъдат основни двигатели на селскостопанските политики.
Тъй като финансирането на борбата с изменението на климата ще доминира в дискусиите на тазгодишната Среща на върха на ООН по въпросите на климата COP29 в Баку през ноември, важен въпрос е несъответствието между въздействието на дребните земеделски стопани върху световното предлагане на храни и минималния размер на финансирането за борба с изменението на климата, което те получават. Тези земеделски производители, които са от жизненоважно значение за изхранването на света, са на предната линия на климатичните сътресения и опустошителното влошаване на почвата, но въпреки това те не получават достатъчно финансиране, посочват от “Спасете почвата”.
По данни на ЕК от 2022 г. 60-70% от почвите в Европа са в нездравословно състояние.
“Деградиралата земя е земя на възможностите. Чрез превръщането ѝ в здрава почва могат да се събират премии. Тя е толкова икономически привлекателна, че един инвестиран долар ще върне от 7 до 30 долара”, казва в доклада д-р Мурали Туммарукуди, директор на Бюрото за координация на глобалната инициатива за земята на Г-20 към Конвенцията на ООН за борба с опустиняването.
Доказано е, че всяка година обезлесяването и деградацията на земите струват на света 6,3 трилиона долара под формата на загубени екосистемни услуги като селскостопански продукти, възможности за отдих и чист въздух – еквивалент на 8,3 на сто от световния БВП през 2016 г.
Въпреки това инвестициите в подкрепа на деградацията на почвите и земите получават само малка част от необходимото финансиране.
“Дори и бизнес аргументите да са ясни, земеделските стопани може да не разполагат с капитал, за да преминат към регенеративни практики. Трябва да популяризираме земеделските стопани, чиито земи могат да бъдат изгодни за частни инвестиции, и да създадем видимост за тях. Конвенцията на ООН за борба с опустиняването създава глобална карта на перспективите, която ще каже от 2 – 2,5 милиарда хектара земя, която е деградирала, коя от тази земя може да бъде възстановена чрез инвестиране на частно финансиране”, уточнява д-р Тумарукудади.