Има нова, добре изпипана мода в контрабандата на месо у нас. За това съобщи пред „Агрозона“ д-р Румен Караманов. „Тук пристигат меса от другите европейски държави, които по документ са предназначени за трети страни с пристанища на Черно море. Те влизат в България, през някоя от границите, независимо дали е вътрешна или външна и остават за преработка някъде в страната, а документите се оправят през една от двете митници – варненската или Бургаската, все едно че са качени и пратени по море в трети държави.“, разказва известният експерт, който има и малък свинекомплекс край морето. По този начин в системата за проследяване се елиминират тези количества меса. „Това обаче е проблем не на агенцията по храните, а на митниците. Става дума за една много добре обмислена схема и по този начин в България остават големи количества меса за преработка. Разликата в цените на родната продукция и нелегално внесената е на практика 30 %, което съвсем не е малко и влияе сериозно на българските производители.“, категоричен е д-р Караманов.
- Румен Караманов
Производството свито 4 пъти
Общо 52-53 хил. тона е вътрешното производство на свинско месо, около 47 хил. тона са замразените червени меса, които влизат у нас, а 50 хил. т е контрабандата. Това са последните данни, публикувани преди две години, уточни д-р Караманов. На практика внесените незаконно меса са колкото цялото родно производство.
Свинете майки у нас са между 45 000 и 50 000. Това задоволява не повече от 25 % от нуждите на българския пазар. Преди промените страната ни е произвеждала около 4 млн. прасета за клане годишно, докато сега максималното производство достига 1,1 млн.
Откакто въведоха държавното подпомагане чрез национални доплащания в свиневъдството, браншът работи почти 100 % на светло, поради това че системата за плащане на помощи изисква официалната реализация на угоените свине на пазара и съответното ветеринарно свидетелство отговарящо на броя животни придвижени до кланица. Вкарването на меса се явява една нелоялна конкуренция на бизнеса и принуждава свиневъдите да не увеличават своето производство, смята специалистът. Единствения начин за ръст на обемите е реакцията на държавата, която трябва по някакъв начин да реши проблемите, които спират увеличаването на вътрешното производство. Това което направиха вече редица държави от общността. В новия Закон за храните е вкарано като задължително условие номерът и датата на документа за съответствие, това е ветеринарния документ придружаващ всяка една стока, да фигурира като номер и дата във фактурата. И обратно, фактурата със съответния номер и дата, която се издава във всяко едно предприятие, да бъде отразена на специално място в образеца за съответствие.
Фермите край морето
Някой от големите ферми започват да се възстановяват, но проблемът при инвестиция в тази насока е дали вложеното ще се върне. Стопанствата край морето нямат предимство при реализацията, заради близостта си до големия туристически пазара, цената е определяща, каза експертът. Олинклузивът не търси качество, а евтини продукти, независимо, че месото може да е със завишено водно съдържание и с вкарани добавки напомни още той. „Всичко, което другите производители от Европа не могат да продадат на собствените си пазари, с лекота го реализират у нас.“, констатира още д-р Караманов.
Четете още в новия 58-и брой на списание “Агрозона”: “Земеделие, нагазило в морето”:
